3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№970
Гр.София, 23.12.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
К. Г.
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 730 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 2158/24.11.14г., постановено по гр.д.№ 2922/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.05.14г. по гр.д.№ 181/13г. на Софийския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на С. М. И., [населено място], общ.Б. сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.08.13г. по вина на В. А. Б., застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност” при касатора, ведно със законната лихва от 09.08.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпили при ПТП травматични увреждания. По отношение на спорния въпрос за механизма на настъпване на ПТП съставът на апелативния съд е обсъдил заключението на техническата експертиза и е изложил съображения, че водачът на автомобил марка „Ситроен” е навлязъл от лява пътна лента в дясна лента и е осъществил удар с намиращата се в тази част на платното каруца, в която е пътувала пострадалата. Видимостта на водача на автомобила е била ограничена от движещите се пред него превозни средства и директната видимост към каруцата се е открила едва около момента, в който челната част на автомобила навлязла в зоната на дясната пътна лента. В резултат на това отстоянието на челната част на автомобила от мястото на удара е 29 м., докато опасната зона на спиране е 73 м., и е прието, че ударът е бил непредотвратим, но причината за ПТП е предприетата маневра „завиване вдясно”, без съобразяване на скоростта и интензитета на движението с конкретните условия на видимост. Размерът на обезщетението е определен според настъпилите травматични увреждания – счупване на дясна раменна кост, сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана на главата; възстановителния период – 5-6 месеца; остатъчният функционален дефицит, изразяващ се в невъзможност да се вдига дясната ръка до нормалните 180 градуса, а само до 90 градуса и оперативните белези.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Поставеният от касатора въпрос „Налице ли е и установено ли е със събраните по делото доказателства, правоизключващото възражение на застрахователя относно наличието на „случайно деяние”?” няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е посочил практика на Наказателна колегия на ВКС и е коментирал доказателствата по делото. От една страна, постановените решения от ВКС по наказателни дела не обуславят основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК и ТР № 1/2009г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС, а от друга страна, преценката на елементите от фактическия състав на случайното деяние е въпрос, който се решава въз основа на доказаните обстоятелства за всеки конкретен случай. Евентуалната неправилност на въззивния акт в частта по преценката на доказателствата по делото би обусловила необоснованост на решението, но не и основание за допускане на касационното обжалване. Така, както е заявен от касатора в жалбата, въпросът не изисква принципно разрешение, а възприемане на поддържаната от касатора теза в процеса за непредотвратимост на настъпването на ПТП и съответно доводът му за оборване на презумпцията за вина на делинквента и изключване на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за производството има ответницата, не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за направени разходи, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2158/24.11.14г., постановено по гр.д.№ 2922/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.