О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
[населено място], 13.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
К. Г.
като изслуша докладваното от съдия Г. т. д. № 516 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. С., чрез пълномощниците адв.М.Б. и адв.Т.Й., срещу решение № 466/10.10.2014г. по в.т.д. № 1245/2014г. на Старозагорски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 379/01.04.2014г. по гр. д. № 3998/2013г. на Районен съд-гр.Стара З., с което са отхвърлени исковете на [фирма] за : приемане за установено по отношение на [фирма], че последното му дължи сумата от 17 948,10 лв.- главница по Договор от 23.11.2009г., за която са издадени фактури № № 4100/31.07.2010г. и 4101/31.07.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2013г. и сумата от 2358,96лв. – разноски по делото, за които суми е издадена Заповед № 1807/25.06.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2909/2013г. на РС-Ст.З.; за заплащане на сумата от 20 277,58лв., представляваща главница по Договор за изработка от 23.11.2009г., за която са издадени фактури № № 4161/23.08.2010г., 4191/31.08.2010г. и 4255/10.09.2010г. и сумата от 132,27лв., представляваща неустойка по договора, ведно със законната лихва върху посочените суми от 26.08.2013г.
Касаторът поддържа , че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280 , ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за изработка и доставка на болнична храна от 23.11.2009г. в сила от 01.12.2009г. и със срок на действие една година. В съответствие с т.6.1. от същия страните са подписали споразумение от 11.06.2010г., с което се съгласяват считано от 11.09.2010г. договорът да бъде прекратен, като с връщането на внесената от изпълнителя банкова гаранция нямат и няма да имат каквито и да е било имуществени претенции помежду си, произтичащи от договора. Банковата гаранция е върната на 08.12.2009г. Касаторът е издал пет броя фактури № № 4100/31.07.2010г. и 4101/31.07.2010г. / общо за сумата от 17 948,10лв./ и № № 4161/23.08.2010г. , 4191/31.08.2010г. и 4255/10.09.2010г. /общо за сумата от 20 277,58лв./, които са осчетоводени и от двете страни и в счетоводството на ответника са отразени като неразплатени. Окръжният съд е счел, че съществуването на това счетоводно записване е удостоверено от [фирма] в молба за потвърждение с изх. № 700003/23.01.2014г. и същата не представлява извънсъдебно признание на дълга. Въззивната инстанция е изложила съображения, че със споразумението от 11.06.2010г. страните са уредили всички имуществени отношения помежду си и след като такова е сключено и е върната гаранцията касаторът не може да има каквито и да е било имуществени претенции по прекратения договор.
Касаторът поставя правните въпроси за доказателственото значение на редовно воденото счетоводство и представляват ли счетоводните записвания извънсъдебно признание на задължението на длъжника, както и дали може изходящ от него документ, съдържащ изявление за дължимост на суми, да бъде приет за извънсъдебно признание. Настоящият състав на ВКС в съответствие с правомощията му по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС конкретизира горните въпроси в смисъл : какви са правните последици на счетоводното отразяване на данъчни фактури при редовно водено счетоводство по отношение на обективираното в тях вземане.
Съдът счита, че е налице общото основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 от ГПК , тъй като така уточненият въпрос е значим за изхода на конкретното дело, доколкото произнасянето на въззивния съд по него е обусловило отхвърлянето на предявените искове.
По поставения от касатора въпрос съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК : Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009г. на ВКС , І т.о.; Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС , ІІ т.о. ; Решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на ВКС , ІІ т.о. ; Решение № 123/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС , ІІ т.о.
Поради което е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение за проверка на съответствието му с практиката на ВКС.
Посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и ангажирана от касатора съдебна практика на първоинстанционните и въззивните съдилища е в съответствие с визираната по-горе трайно установена практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Освен това касаторът не е представил доказателства за влизането в сила на съдебните актове, на които се е позовал. Поради което следва да се приеме, че не сме изправени пред приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 789,55лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 466/10.10.2014г. по в.т.д. № 1245/2014г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 789,55 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: