О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№337
гр. София, 21.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
К. ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1478 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Д, чрез процесуалния представител адв. Д. С. против определение № 1514/28.04.2016г. по ч.гр.д. № 970/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, I състав , с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 20144/15.02.2016г. на М. М. Д срещу разпореждане от 22.01.2016г. по т.д. № 1685/2013г. на СГС, ТО, VI-13 състав в частта , с което е било оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаване от задължението да внесе дължимата държавна такса по предявените от нея насрещни искове.
В частната жалба се сочи, че в атакуваното определение неправилно въззивният съд е приел, че жалбоподателката е съдружник в [фирма], за което представя справка от ТР от 29.05.2016г. за вписванията по партида на дружеството. Навеждат се доводи, че жалбоподателката не притежава и недвижими имоти, както е декларирала по реда на чл.83, ал.2 ГПК и което е видно от справка от АВ. Непосилно е за нея заплащане на държавна такса в размер на 140 000лв. с пенсия в размер на 551 лв. Моли за отмяна на обжалваното определение и вместо това да се постанови друго за освобождаването й от държавна такса.
С молба от 20.06.2016г. частната жалбопадателка е направила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, искане за отвод на целия състав на ВКС и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО по въпроса кой равен на ВКС съд в държава – членка на ЕС да разгледа настоящата частна жалба.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице явно използване на служебно положение и извършено престъпление от съдебния състав. Отново са развити съображения за неправилност на атакуваното определение на САС идентични с тези по частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
По предварителните въпроси :
Не е налице някое от визираните в чл.22, ал.1, т.1-т.6 ГПК обстоятелства, поради които членовете на настоящия състав на ВКС да не могат да участват по делото. Следва да се има предвид, че регламентацията по чл.22 ГПК е изчерпателна, не подлежи на разширително тълкуване и прилагането й не може да доведе до нарушаване на основен принцип на гражданския процес, закрепен в чл.2 от ГПК, че съдилищата в РБългария са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
По отношение на заявеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО, настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.628 от ГПК, поради което то е неоснователно.
Основната предпоставка за допустимост на преюдициалното запитване е то да бъде отправено от компетентна юрисдикция по смисъла на чл.267 от ЗФЕС, между които безспорно са националните съдилища на държавите – членки. На следващо място поставените преюдициални въпроси следва да имат връзка с предмета на делото, като преюдициалното заключение от Съда на ЕС трябва да е необходимо на националния съд да формира своето вътрешно убеждение при решаването на делото, висящо пред него. Също така допустимостта на преюдициалното запитване е обусловена от възможността правото на ЕС да се приложи към обстоятелствата по конкретния спор. Едва при кумулативното наличие на тези предпоставки за допустимост, се поражда задължението по чл.629 ал.3 от ГПК за националните съдилища, чиито решения не подлежат на обжалване, да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕО.
В случая с оглед произнасянето от настоящия състав по чл.23, ал.2 ГПК формулираният от жалбоподателката преюдициален въпрос с оглед неговото съдържание не е от естество да обуслови необходимост от отговор / кой друг равен по степен на ВКС съд на държава-членка следва да разгледа частната касационна жалба/ , като същият и да зависи от тълкуване на правото на ЕС.
След преценка на доводите в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. Настоящата инстанция не може и не е задължена да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частната жалбоподателка, както и от сочените от нея факти и обстоятелства в частната касационна жалба. ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира формулирания вече правен въпрос, но не и да го поставя за пръв път с определението си по чл.288 ГПК.
В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се посочва конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото. Навеждат се оплаквания, които могат да се квалифицират като общи основания за неправилност на обжалваното определение по чл.278, ал.4 във вр.чл.281, т.3 ГПК. Те макар и да отговарят на изискването за редовност на частната касационна жалба относно точното им и мотивирано изложение по чл.278, ал.4 във вр. с чл.284, ал.1, т.3 ГПК, не могат да запълнят изискуемото съдържание на основанията за допускане на касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК/. Във фазата на селектиране на частната касационна жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Ето защо не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. М. Д по чл.23 ГПК за отстраняване на съдиите от настоящия съдебен състав на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. М. Д за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 от ГПК до Съда на ЕО, по въпроса кой равен по степен на ВКС съд в държава – членка на ЕС следва да разгледа частната й касационна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1514/28.04.2016г. по ч.гр.д. № 970/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, I състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: