4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 13.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 691 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Б., против въззивното решение № 67 от 7 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 127 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е потвърдено решение № 155 от 10 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 218 по описа на районния съд в гр. Свищов за 2011 г. за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението на Д. А. М. от [населено място], за възстановяване на М. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на дружеството да заплати на М. 1427,27 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано, тъй като неправилно е прието, че работодателят не е поискал обяснения от работника преди уволнението – съдът необосновано е отказал да кредитира представеното писмо за искани обяснения за неявяването на работа, което е получено от ответника преди уволнението; ако волята на законодателя е била да има специална процедура по дисциплинарно производство, това е щяло да залегне в КТ; в определения от работодателя срок са постъпили писмени обяснени от трето лице, които не съдържат доказателствени искания и факти за уважителни причини за неявяването на работа, поради което не рефлектират върху решението на работодателя да уволни ищеца, но въпреки това работодателят се е запознал с обясненията и ги е взел предвид; неправилно съдът приел, че работодателят следва да обективира писмено в нарочен акт процеса по събиране и оценка на доказателствата в контекста на чл. 189 КТ; съдът очевидно няма категоричното вътрешно убеждение за нередовна процедура по чл. 193 КТ, поради което е пристъпил към преценка на гласните доказателства, като ги е кредитирал неправилно, тъй като те са твърде услужливи за ищеца; ищецът е сезирал с множество жалби съответната инспекция по труда, която е извършила щателна проверка и не е установила нередности при уволнението на ищеца; поведението на ищеца не е добросъвестно – скрил е от съда, че работи при друг работодател през част от периода, за който претендира обезщетение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса (уточнен от съдебния състав) кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от извършил дисциплинарно нарушение работник по смисъла на чл.193 от КТ. Цитирани са множество решения на ВКС, постановени по реда на уеднаквяване на съдебната практика. Сочи се и въпросът за произнасяне на съда по основание, което не е претендирано от работника – че работодателят не е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” да изслуша работника или пък да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Сочи се решение № 665 по гр.д. № 242/2009 г., ІV г.о. и решение № 459 по гр.д. № 1532/2010 г., ІV г.о.
Ответникът Д. А. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за недопустимост на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима, тъй като предмет на обжалване е решението не само в частта на оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, но и в частта по неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обуславящо за оценяемия иск.
С решението си въззивният съд приема за правилно разрешението на първата инстанция за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, тъй като работодателят не е спазил императивното правило на чл. 193, ал. 1 КТ – доказателства, че работодателят е отправил покана до работника да даде писмени обяснения по повод налагане на наказание или желае да го изслуша, но пак по същия повод, не са събрани; от съдържанието на изпратеното писмо се установява, че работникът следва да даде обяснения относно неявяването си на работа, а не относно налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”; поисканите обяснения сочат започваща процедура по налагане на наказание и по-конкретно установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина. Съдът приема, че неспазването на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ от страна на работодателя е самостоятелно основание за признаване за незаконно наложеното наказание „уволнение” и неговата отмяна, без спорът да се разглежда по същество. Прието е още, че след като първоинстанционният съд е приел, че уволнението е незаконно, правилно е уважил и предявените искове за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на дължимото обезщетение за оставането без работа и, тъй като обжалваното решение се потвърждава, съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.
К. съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия от поставените правни въпроси, поради различното разрешение, дадено от въззивния съд, от възприетото в редица решения на ВКС, постановени при уеднаквяване на съдебната практика, например решение № 220 по гр.д. № 1917/2010 г., ІV г.о.
Вторият поставен правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като не е бил въведен от касатора във въззивната жалба и така не може да се счете, че са изпълнени изискванията на т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК – поставеният правен въпрос да има значение за изхода на конкретното дело, да е включен в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото. Освен това следва да се отбележи, че позоваване на подобен процесуалноправен проблем не е сторено и в самата касационна жалба, което води до извода за липса на основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 58,55 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 67 от 7 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 127 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г.
УКАЗВА на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 58,55 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: