3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
Гр.София, 15.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1752 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 371/22.12.14г., постановено по т.д.№ 501/14г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 361/26.03.14г. по т.д.№ 3096/11г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените евентуално съединени искове на касатора против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за прогласяване на нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 155 от 01.09.11г. поради привидността й на основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.17 ЗЗД, както и евентуалния иск за обявяване на относителна недействителност на същата сделка спрямо ищеца на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. С решението е отхвърлен и предявеният от касатора против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск за обявяване на относителна недействителност на сделката, обективирана в нотариален акт № 23 от 21.10.11г., като увреждаща ищеца на основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел по иска за прогласяване на нищожността на сделката на основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.17 ЗЗД, сключена с нотариален акт № 155 от 01.09.11г. за продажба от [фирма] на [фирма] на недвижими имоти в сградата в [населено място],[жк], [улица], че не е доказана абсолютна симулация. Изложени са съображения, че липсата на плащане по договора не сочи на неговата привидност, както и че купувачът е следвало да погаси задължения на продавача към трети лица и да извърши довършителни работи в сградата. Евентуалният иск за обявяване на относителна недействителност на тази сделка на основание чл.135 ЗЗД е отхвърлен, тъй като не е доказано знание на съдоговорителя на прехвърлителя – длъжник за увреждащото спрямо кредитора разпоредително действие. По отношение на сделката, сключена с нотариален акт № 23 от 21.10.11г. между [фирма] и [фирма] е прието, че не е доказано знание на страните по договора за увреждане на ищеца по сделката, който не е кредитор на прехвърлителя.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът не е формулирал в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Всички изложени твърдения, възражения и доводи са свързани с общо оплакване, че не са обсъдени събраните по делото доказателства; прави се оспорване на документи, въз основа на които е изготвено заключението на счетоводната експертиза; изразено е несъгласие с кредитираните свидетелски показания, както и са направени съпоставки между стойността на прехвърлените имоти, данъчните им оценки и размера на финансирането строителство. Тези доводи биха представлявали основания по чл.281, т.3 ГПК, но не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК, след като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагането на материална или процесуална норма. Цитираните решения на ВКС са постановени по въпроси, които нямат връзка с въведените оплаквания на касатора и не са от значение за спора.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника [фирма] разноски в размер на 6520 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.04.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 371/22.12.14г., постановено по т.д.№ 501/14г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.2, ап.4 да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [улица], бл.37 сумата от 6520 лв. (Шест хиляди петстотин и двадесет лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.