О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 14.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2276 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „София Портфолио“ Б.В., частно търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Холандия, срещу решение №1679 от 05.07.2019г. по т.д.№2698/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №564 от 26.03.2019г. по т.д.№5531/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -10 състав, с което на основание чл.632 ал.5 от ТЗ е спряно производството по несъстоятелност на „Агро Гранд Милинг Райс“ ЕООД /н./
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилно становището на въззивния съд, че при преценка дали длъжникът разполага с достатъчно имущество по чл.629б от ТЗ следва да се вземе предвид единствено наличието на парични средства. Поддържа също, че на 20.05.2019г., преди постановяването на въззивното решение, са били изплатени разпределените в полза на „Агро Гранд Милинг Райс“ ЕООД /н./ суми от частичната сметка за разпределение на събраните средства в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, обнародвана в ТР под номер 20170302121227. Поради това счита, че към настоящия момент длъжникът вече разполага с необходимите условия за продължаване на производството по несъстоятелност без привнасянето на разноски от страна на кредиторите.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Налично имущество, достатъчно за покриване на разноските в несъстоятелността, по смисъла на чл. 629б от ТЗ следва ли да се разглежда единствено като „налични парични средства“ или е допустимо да е налице и друг вид имущество, което да бъде прието за годно да покрие разноските? 2. Допустимо ли е по реда на чл. 629б от ТЗ съдът да задължи кредиторите да привнесат / предплатят сума за покриване на разноските в несъстоятелността, в която сума да бъдат включени/калкулирани вземанията за възнаграждение на синдика за минал период, които вземания не са били удовлетворени на падежа? 3. При определяне сумата, която следва да бъде предплатена по реда на чл.629б от ТЗ следва ли да бъдат взети под внимание единствено очакваните бъдещи разноски по несъстоятелността или е допустимо включването на вече възникнали разноски? 4. В случай, че е допустимо включване на вече възникнали разноски в сумата по чл.629б от ТЗ, следва ли съдът по несъстоятелността да вземе под внимание дали тези вземания са предявени по реда на чл.685 и чл.688 от ТЗ? 5. Предплатените суми по чл.629б от ТЗ може ли да бъдат разходвани за покриване на разноски / включително на възнаграждение на синдика/, възникнали преди определението на съда по чл.629б от ТЗ? По първи въпрос се позовава на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие с решение №174 от 05.12.2011г. по т.д.№567/2011г. на ВКС, IІ т. о., както и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, доколкото по тях е формирана противоречива съдебна практика. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответникът „Агро Гранд Милинг Райс“ ЕООД /н./, не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд решение за спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ал.5 от ТЗ, съставът на въззивния съд е изразил становище, че под налично имущество, което да покрие началните разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.629 б от ТЗ се разбира наличието на парични средства, а не на бъдещи постъпления по очаквани ли извършвани действия по попълване на масата на несъстоятелността. Изложени са съображения, че релевантните обстоятелства при определяне на сумата на началните разноски, които кредиторите следва да внесат, е не само сумата на очакваните разноски, както неправилно сочат жалбоподателите, но и сумата на текущото възнаграждение на синдика. Констатирал е, че неизплатеното текущо възнаграждение на синдика възлиза на 50 000 лева, като след добавяне към тази сума на очакваните разноски за следващите десет месеца от около 10 000 лева, правилно е определена с определението по чл.629б от ТЗ сумата от 60 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал. 1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е обуславящ за изхода на конкретното дело, но не е налице релевираната допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В посоченото от касатора решение №174 от 05.12.2011г. по т.д.№567/2011г. на ВКС, IІ т. о., не е дадено разрешение на поставения въпрос, от което въззивният съд да е допуснал отклонение. В това решение са дадени разрешения относно крайния момент, до който следва да бъде постановено определението по чл.629б от ТЗ, като е прието, че определението следва да бъде постановено в момента, в който по делото са събрани доказателства, позволяващи извод, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност. В същото решение обаче не се обсъжда съдържанието на понятието „налично имущество“ в хипотезата на чл.632 от ТЗ.
По поставения от касатора въпрос не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова разпоредба, по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на създадена съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. По приложението на чл.632 от ТЗ и съдържанието на понятието „налично имущество“ е формирана практика с решение №820 от 29.12.2005г. по т.д.№535/2005г. на ВКС, I т.о. /отм. ГПК/. С него е прието, че имуществото трябва не само да е налично, но и бързо да се реализира и да се превърне в парични средства. Постановеното от Софийски апелативен съд решение не е в противоречие с цитираното решение на ВКС. Независимо, че въззивният съд е приел, че под налично имущество се разбира само наличие на парични средства, изводът му, че бъдещите постъпления на суми от вземания на длъжника към трети лица, не съставляват достатъчно имущество за покриване на началните разноски на несъстоятелността, е изцяло съобразен с критериите, възприети в практиката на ВКС. Наличието на практика по поставения въпрос, с която въззивното решение е съобразено изключва наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Останалите четири въпроса в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване също са обуславящи за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че при определянето на разноските по чл.629 ал.2 от ТЗ следва да се вземат предвид и вече падежиралите такива, а именно месечните възнаграждения на синдика. По тези въпроси също не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. С решение №28 от 24.07.2019г. по т.д.№1795/2018г. на ВКС, IІ т.о., е прието, че когато длъжникът няма парични средства или други имуществени активи за покриване на разходите за текущо възнаграждение на синдика и няма основание за извършване на разпределение по чл.721 и сл. от ТЗ, вземането на синдика за текущо възнаграждение не може да бъде удовлетворено чрез плащане съгласно чл.661, ал.3 от ТЗ и чрез способа на чл.721 вр. чл.722 от ТЗ. Недостигът на средства и на имущество може да бъде преодолян единствено с предплащане на необходимата сума за покриване на разноските по несъстоятелността от заинтересованите кредитори, съобразно чл.629б от ТЗ и чл.632, ал.5 от ТЗ. В случай на предплащане на сума за разноските от кредитор/кредитори производството по несъстоятелност ще продължи своя ход и синдикът ще реализира вземането си за неполученото до момента на предплащането възнаграждение по реда на чл.661, ал.3 от ТЗ или при извършване на разпределение със сметка по чл.721 и сл. от ТЗ. Ако сумата за разноските не бъде предплатена в дадения срок, съдът по несъстоятелност ще приложи разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ и ще спре производството по несъстоятелност до настъпване на предпоставките по ал.2 на чл.632 от ТЗ за неговото възобновяване или на тези по ал.4 на чл.632 от ТЗ за неговото прекратяване. Постановеното от въззивния съд решение съответства на дадените с цитираното решение на състава на ІІ т.о. на ВКС разрешения, които настоящият състав изцяло споделя.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения за допуснато от съда неправилно приложение на разпоредбата на чл.629б от ТЗ съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
Следва да се отбележи, че твърденията в касационната жалба за настъпилите след спирането на производството по несъстоятелност нови обстоятелства, а именно изплащането на сума в размер на 50 506,07 лева по сметка на длъжника „Агро Гранд Милинг Райс“ ЕООД /н./ в изпълнение на частична сметка за разпределение на събраните средства в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД/н./, не могат да обусловят неправилност на постановеното по реда на чл.632 ал.5 от ТЗ решение на съда по несъстоятелността. Тези новонастъпили обстоятелства съставляват основание да бъде поискано в срока по чл.632 ал.2 от ТЗ възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1679 от 05.07.2019г. по т.д.№2698/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.