О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
[населено място], 27.03.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2681 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. С. против решение № 39/09.01.2017г. по гр.д. № 3885/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4659/06.06.2016г. по гр.д. № 14476/2014г. на СГС за отхвърляне на иска с правно осн. чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм./ на касатора против Г. ф.-София за заплащане на сумата от 26 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 17.12.2011г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба –Г. ф., [населено място], оспорва в писмения отговор основателността на жалбата и изпълнението на предпоставките по чл.280, ал.1,т.1-т.3 ГПК.
Третите лица – помагачи на страната на ответника Т. Е. Ц. и М. Х. Т. не са подали писмени отговори на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в разглеждания случай на територията на Р България е настъпило ПТП, в което са участвали две МПС, които обичайно се намират на територията на страната, като за едното от тях не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно представените доказателства САС е счел, че не се доказва водачът на това МПС да е бил виновен за пътното произшествие и претърпяната в резултат на инцидента от касатора телесна повреда. Няма данни за развило се срещу Т. Ц. наказателно производство, а завършилите срещу него административно-наказателни производства са за управление на МПС с отнето свидетелство за управление и за несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” или „Злополука” или за управляване на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Приложеният по делото констативен протокол с оглед изброените от въззивния съд конкретни факти, които удостоверява, не включва констатации, че водачът на лек автомобил „Ровер 618 И” е извършил деяние, причинило инцидента. От документа не може да бъде установен механизмът на извършване на ПТП, а поради бездействие на касатора да представи други доказателства, не е било възможно изготвяне на заключение по назначената САТЕ. Оттук и е направен извод, че не се доказва претъпрените от ищеца вреди да са в причинна връзка с противоправно виновно поведение на водача на незастрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ При положение, че Д. С. е пасивен участник в ПТП, констативният протокол след като не е оспорен с конкретни аргументи, следва ли да бъде игнориран от съда?; 2/ Следва ли съдът да приема, че делото е изяснено от правна и фактическа страна, след като е допусната, но не е изготвена автотехническа експертиза, която е от съществено значение?; 3/ Какво е правното значение на констативния протокол от ПТП, следва ли съдът при постановяване на решението си да се съобрази с него?; 4/ При положение, че страните разполагат единствено с констативен протокол, допустимо ли е да се изготви автотехническа експертиза въз основа на протокола?
Въпросите са поставени при обосноваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като според касатора разрешенията дадени от САС са в противоречие със съдебни решения на други съдилища: Решение от 25.02.2016г. по гр.д. № 1949/2016г. на РС- Варна и Решение от 13.02.2015г. по гр.д. № 2266/2014г. на РС-Стара Загора и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поради значението им за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставените въпроси – първи , втори и четвърти, не е изпълнено изискването същите да представляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Първи въпрос не отговаря на приетото от въззивната инстанция, тъй като констативният протокол не е игнориран, а е обсъден като изрично решаващият съд е изброил констатираните в него факти. При това е съобразено значението му на официален свидетелстващ документ относно удостоверените в него факти, осъществили се пред органа, който го е издал. При коментиране на съдържанието на същите САС е направил извод, че те не се отнасят до противоправно поведение на водача на незастрахованото МПС, което да е довело до причиняване на ПТП. Неизготвянето на САТЕ е в резултат на съобразено от въззивния съд процесуално бездействие на ищеца, въпреки указанията на съда, да попълни делото с още доказателства, а не поради нарушение на задълженията на вещото лице да даде заключение. Дали констативният протокол е достъчно доказателство за изготвяне на заключение относно механизма на извършване на МПС в случая не е свързано с приложение на правна норма, а зависи от фактическото съдържание на обективираното в протокола изявление на съставителя на протокола. Следователно проверката дали в настоящия случай е могла да бъде изпълнена поставената на експерта задача по САТЕ е по фактите и може да се осъществи едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не и във фазата по чл.288 ГПК.
Не са изпълнени и изискванията спрямо сочените от касатора селективни критерии. Липсват доказателства двете цитирани решения на районните съдилища да са влезли в сила, а и въпросите, които се обсъждат, касаят конкретни доказателства, събрани в производствата по тях, а не принципни постановки с оглед приложение на материалноправна или процесуалноправна норма. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага съвместно посочване на двете му части – въпросът едновременно следва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а в случая касаторът въвежда само относимост към развитие на правото, без да се мотивира в тази насока.
Трети въпрос е обсъждан от въззивния съд и изводите по него са обусловили крайното правно разрешение на спора. Поради изложените по-горе съображения не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. Освен това по въпроса относно доказателствената сила на констативния протокол за ПТП е налице задължителна съдебна практика с оглед постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС : решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО, решение № 15/25.07.2014г. по т.д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО и др.. В същите последователно се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Когато протоколът е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП” – при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети – чл.6 и чл.7 от наредбата/, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. В съответствие с така посочената задължителна практика САС е съобразил доказателствената сила на констативния протокол с оглед на конкретните факти, отразени в него и го е съпоставил с неангажирането на други доказателства от ищеца, в чиято тежест е да установи релевантните за уважаване на иска по чл.288 КЗ /отм./ факти относно извършване на деянието от водача на незастрахования лек автомобил и неговата противоправност.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски за касационна инстанция вразмер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39/09.01.2017г. по гр.д. № 3885/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. В. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на Г. ф.-София сумата от 100лв., представляваща сторените от последния разноски за касационна инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: