О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София, 12.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1294/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. С. – процесуален представител на ищците М. П. М. от [населено място] и от П. П. М. от [населено място], област Л., против въззивно решение №150/10.6.2011 г. по гр.д.№84/2011 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, граждански състав.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение №630 т.4/23.12.2010 г. по гр.д.№503/2010 г. по описа на Троянския районен съд, четвърти граждански състав, и са отхвърлени като неоснователни недоказани предявените от М. П. М. от [населено място] и П. П. М. от [населено място], област Л., , против И. П. Б. от [населено място], [община] област Л., и Д. И. Б. от [населено място], област Л., искове за унищожаване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2008 т., поради грешка в предмета като възстанови положението отпреди сключването му и осъждане на ответниците да върнат дадения задатък в размер на 23500 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума, за периода от 12.11.2008 г. до датата на завеждане на иска в размер на 4376,26 лева, и втори иск, който да бъде уважен в случай на отхвърляне на първия с правно основание чл.210, ал.2 ЗЗД, че поради отказа им от сключения предварителен договор да бъдат осъдени ответниците да им върнат дадения задатък в размер на сумата 23500 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2008 г. до датата на завеждане на иска в размер на 4370,26 лева.
Въззивната инстанция е приела, че искът с правно основание чл.27, във връзка с чл.28 ЗЗД за унищожаване на предварителния договор е неоснователен и недоказан. Изводът е обоснован с приложената по делото нотариална покана от 08.5.2009 г. достигнала до знанието на купувачите, съгласно която на основание чл.4.2 от предварителния договор и чл.93, ал.2 ЗЗД, приложима на основание чл.5.4. от договора, продавачите са се отказали от договора, т.е-. същият е развален поради неизпълнение от страна на купувачите. Прието е също така, че тъй като се касае за предварителен договор, то той се разваля по извънсъдебен ред и като са се позовали на разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД продавачите ясно са изразили волята си да прекратят съществуването на този предварителен договор, поради неизпълнението му отстрана на купувачите да заплатят уговорената цена и да се явят пред нотариус в определения срок за сключване на окончателния договор. Изложени са съображения, че даденият задатък съгласно чл.93, ал.1 ЗЗД служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение, като при положение, че същият е прекратен то не би могло купувачите по същия договор да претендират за унищожаването му, тъй като този договор вече не съществува в правния мир, след като е развален едностранно от изправната страна – в случая продавачите по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. Въпреки изложеното, въззивната инстанция е стигнала до извод, че не води до унищожаемост на сделката и грешката в пресмятането, т.е. допусната е количествена, а не грешка в качеството на предмета. Относно разпоредбите на чл.210, ал.1 и ал.2 ЗЗД съдът е приел, че същите регламентират особени правила при продажби на недвижими имоти, когато има отклонение между уговорената и действителната площ с 1/10 в по-малко или повече от отразеното в договора, като в тези случаи е предоставена правната възможност на страните да развалят или да се откажат от договора, но не и да го унищожат, предвид което законодателят е приел такива сделки за напълно действителни. Налице е позоваване на решение №331/21.5.2009 г. по гр.д.№563/2008 г. на ВКС, ІІ г.о.
Относно алтернативно предявения иск с правно основание чл.210, ал.2 ЗЗД и отказа на ищците от предварителния договор, съдът е приел, че съображенията изразени относно развалянето му по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД важат изцяло, а позоваването на разликата между офертата в интернет и действителната такава , не води до възможност за разваляне на договора по реда на чл.210 ЗЗД, тъй като в предварителния договор изрично не е посочена тази площ. В посочения смисъл е налице позоваване на решение №1572/18.9.1962 г. по гр.д.№1023/1962 г. на ВС, ІV г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. Съществува ли знак за равенство между отказа от един предварителен договор и развалянето му ?;
2. При условие, че един договор е развален извънсъдебно може ли да се иска унищожаването му по съдебен ред ?;
3. Освен между развалянето на един договор и отказа от него, може ли да се постави знак за равенство още между унищожаването на един двустранен договор, развалянето, отказването и прекратяването му ?
4.Количествена или качествена грешка е разликата от 128 кв.м в Р. на сграда, предмет на сделката ?
5. За съотношението между иска с правно основание чл.210 ЗЗД и развалянето на един двустранен договор ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и са представени решения на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация И. П. Б. от [населено място], [община] област Л., и Д. И. Б. от [населено място], област Л., посредством процесуалния си представител – адв. А., са депозирали отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По първия от поставените въпроси, а именно “Съществува ли знак за равенство между отказа от един предварителен договор и развалянето му ? “ въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като липсват изводи на окръжния съд по него.
По втория от поставените въпроси, а именно “При условие, че един договор е развален извънсъдебно може ли да се иска унищожаването му по съдебен ред ? “, обжалваното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по този въпрос въззивната инстанция е формирала решаващи изводи.
По третия от поставените въпроси, а именно “Освен между развалянето на един договор и отказа от него, може ли да се постави знак за равенство още между унищожаването на един двустранен договор, развалянето, отказването и прекратяването му ?” въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като и по него липсват мотиви на окръжния съд.
По четвъртия от поставените въпроси, а именно “Количествена или качествена грешка е разликата от 128 кв.м в Р. на сграда, предмет на сделката ?” въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като изводите на съда относно количествената и качествената грешка са решаващи.
По петия от поставените въпроси, а именно “За съотношението между иска с правно основание чл.210 ЗЗД и развалянето на един двустранен договор ?, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпросът е бланкетен.
Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само по втория въпрос.
На касационните жалбоподатели следва да се укаже да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 589 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №150/10.6.2011 г. по гр.д.№84/2011 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, по касационна жалба, вх.№4875/15.7.2011 г.у подадена от адв. С. С. – процесуален представител на ищците М. П. М. от [населено място] и от П. П. М. от [населено място], област Л., по материалноправните въпроси “При условие, че един договор е развален извънсъдебно може ли да се иска унищожаването му по съдебен ред ?“ и “Количествена или качествена грешка е разликата от 128 кв.м в Р. на сграда, предмет на сделката ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №150/10.6.2011 г. по гр.д.№84/2011 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, по касационна жалба, вх.№4875/15.7.2011 г., подадена от адв. С. С. – процесуален представител на ищците М. П. М. от [населено място] и от П. П. М. от [населено място], област Л., по останалите въпроси.
УКАЗВА на касационните жалбоподатели да представят в седмичен срок от получаване на настоящото определение платежен документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 589/петстотин осемдесет и девет/ лева, като в противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса в указания срок делото да се докладва на докладчика за прекратяването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: