3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 369
София, 23.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1141/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. Иванова Х., Т. П. Х. и В. Х. срещу въззивно решение № 1076 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1098/2010 г. на ОС- Пловдив, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд № 3017 от 25.11.2009 г. по гр.д.№ 3488/2008 г., с което всеки от тях е осъден да заплати на С. „ВАКО” по 11 050 лв. на основание чл.92 ЗЗД за неизпълнение на задължения по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.03.2008 г. и солидарно са осъдени да заплатят на ищеца обезщетение по чл.82 във вр. с 79 ЗЗД за претърпените от неизпълнението вреди в размер на 4 360 лв.
Касаторките излагат подробни съображения в подкрепа на оплакването за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а допустимостта на касационното обжалване поддържат на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса за действителността на клауза за неустойка, която е уговорена без краен предел и в противоречие с добрите нрави, който въпрос считат, че е разрешен в противоречие с ТР № 94/70 г. на ОСГК ВС и Решение № 471 от 19.07.2007 г. на ВКС по т.д.№ 184/2007 г, І т.о. Не била доказана представителната власт на ищеца, както и кръга на дейност на това лице относно действията, които би следвало да предприеме преди сключването на предварителния договор – действия по аналогия, регламентирана в Решение № 257 от 26.07.2005 г. на ВтАС по гр.д.№ 307/2005 г., ГК. Поддържа се, че наличието на допуснати нарушения на закона, установени по обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона.
Касаторът В. И. Х. обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за действителността на клаузата за неустойка поради разрешаването му в противоречие с практиката на съдилищата, според която договарянето й в противоречие с добрите нрави води до нейната нищожност. Като втори въпрос, подведен под същото основание се поставя този за недопустимото кумулиране на неустойка и обезщетение за вреди в случаите, в които последните не надвишават неустойката – въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаван от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т2 ГПК.
Ответникът „Строително инвестиционна къща ВАКО” оспорва допустимостта на касационното обжалване и моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са редовни.
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу касаторите искове по чл.92 и чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД, основани на неизпълнението на последните като продавачи по сключен предварителен договор, по който се задължили да му прехвърлят идеална част от собствеността върху недвижим имот и да му учредят право на строеж
Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, като изцяло препратил към мотивите му. С последното е прието, че представеният от ответника В. Х. предварителен договор е подправен и истинският е представеният от ищеца. Въз основа на съдържащата се в него клауза за заплащане на неустойка по 10 лв. на всеки кв.м. приел, че дължимата от тримата продавачи възлиза на по 11 050 лв., в който размер уважил исковете по този текст. По иска с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД е прието, че ищецът е доказал направени от него разходи във връзка с проучване на пазара на недвижими имоти, възложено по договор на трето лице, на което заплатило възнаграждение в размер на 3 90 лв., извършено е геодезическо заснемане на имота срещу сумата 360 лв. и е заплатен хонорар на адвокат за изготвяне на проект за нотариален акт.
Формулираният от касаторите материалноправен въпрос за действителността на клаузата за неустойка, когато тя е уговорена в противоречие с добрите нрави има принципно значение за конкретното дело, но не е обуславящ за неговия изход. В преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 във вр. с чл. 133 ГПК за отговор на исковата молба, а и до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, ответниците – сега касатори, не са релевирали правоизключващо възражение за нищожност на неустоечната клауза като противоречаща на с добрите нрави. Поради настъпилата преклузия на това възражение, въведено за първи път с въззивната жалба, въззивното решение изобщо не съдържа произнасяне по поставения въпрос и следователно той не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отсъствието на основния критерий за достъп до касация изключва възможността да бъде преценявано наличието на сочената от касаторите допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по този въпрос.
По отношение на поставения от касатора В. Х. в т. 2 от изложението материалноправен въпрос, свързан с възможността за едновременното присъждане на неустойка и обезщетение за вреди за едно и също неизпълнение, даденото им различно в цитираните решения № 257 от 22.01.2001 г. на ВКС по гр.д.№ 1549/2000 г., V г.о.; № 34 от 22.09.1999 г. на ВКС по гр.д.№ 291/1998 г., 5 чл.с-в спрямо възприетото в обжалваното решение разрешение е достатъчно, за да обуслови твърдяното противоречие по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което в тази част касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1076 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1098/2010 г. на ОС- Пловдив в частта, с която В. Х., К. Иванова Х. и Т. П. Х. солидарно са осъдени да заплатят на „Строително инвестиционна къща ВАКО” обезщетение по чл.82 във вр. с 79 ЗЗД за претърпените от неизпълнението на предварителен договор от 25.03.2008 г. в размер на 4 360 лв.
УКАЗВА на касатора В. И. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 87,20 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: