4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
[населено място], 07.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2203 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №176 от 28.01.2015г. по в.гр.д. №2866/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение №290 от 18.07.2014г. по гр.д.№1990/2013г. на Асеновградски районен съд. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу Т. Т. Ю., иск за признаване за установено вземането на ищеца по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №302/2014г. на Асеновградски районен съд в размер на 11231,21 лева главница, 3529,04 лева договорна лихва за периода от 20.02.2011г. до 19.02.2013г., наказателна лихва в размер на 157,74 лева за периода от 31.07.2012г. до 19.02.2013г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 20.02.2013г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е формирал изводите си без да разгледа събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че към момента на сключване на договора между страните в сила са били Общи условия на банката, в които няма предвидено условие за предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че в т.24.2 от Общите условия от 26.05.2009г., валидни и действащи към датата на сключване на договора за кредит и приложени към въззивната жалба, са уговорени същите условия за предсрочна изискуемост, като уговорените в новите Общи условия от 05.10.2012г. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1.Има ли настъпила предсрочна изискуемост на претендираното от банката вземане? 2. Обвързан ли е кредитополучателят ответник от Общите условия на банката? Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и в решение № 139 от 5.11.2014 г. по т. д. №57/2012г. на ВКС, I т. о., а вторият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът Т. Т. Ю., не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил решението на Асеновградски районен съд, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за банков кредит от 22.07.2009г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника сумата 11 500 лева за текущо потребление. Приел е, че към момента на сключването на договора между страните в общите условия на банката не е било предвидено условие за предсрочна изискуемост на кредита. Посочил е, че последващата промяна на общите условия не е достигнала до знанието на ответника, както и че по делото няма доказателства ответникът да е бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставените от касатора въпроси са свързани с предмета на делото, но по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Отговорите и на двата поставени от касатора въпроса е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело, поради което те нямат характер на въпроси по прилагането на материалния или процесуалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на които би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Интерпретацията на събраните по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, би довела до необоснованост на въззивния акт, но тя подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Наред с това следва да се отбележи, че по отношение на поставените въпроси не са налице и поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства, че в действащите към момента сключването на договора за кредит между страните общи условия са били уговорени условия за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че по делото няма доказателства ответникът да е бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост. Това становище не е в противоречие със задължителните разяснения в т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, правото следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /респ. преди началото на производството по чл. 422 ал.1 от ГПК/ като кредиторът трябва да е уведомил изрично длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост. Посоченото в изложението решение № 139 от 5.11.2014 г. по т. д. №57/2012г. на ВКС, I т. о., също формира задължителна практика в смисъл, че вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор, не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. Ето защо не е налице противоречие между атакуваното въззивно решение и приетото в задължителната съдебна практика. Доколко изводите на въззивния съд относно съдържанието на общите условия към процесния договор за кредит и за липсата на уведомление до ответника се подкрепят от събраните по делото доказателства, е въпрос на обоснованост на постановеното решение, която не подлежи на проверка в стадия на селекция на касационните жалби.
Твърдяното от касатора основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК също не е доказано. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В настоящия случай касаторът не е посочил с кои влезли в сила решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на отменения ГПК, е в противоречие постановеното от Пловдивски окръжен съд въззивно решение.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №176 от 28.01.2015г. по в.гр.д. №2866/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 14 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.