4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 425/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. Т. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 162 от 28.01.2011 год., постановено по в.т.д.№ 305/2010 год., с което е обезсилено решение № 18 от 23.03.2010 год., по гр.д.№ 1905/2006 год. на СГС, като недопустимо и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения на договорно основание иск.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че определената от ВКС, с отменително решение по гр.д.№ 1359/2005 год., правна квалификация на предявения иск е задължителна за първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, поради което е недопустимо изменение на иска по реда на чл.116 ГПК/ отм./ в развилото се пред СГС производство по разглеждане на спора, след връщане на делото.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по отношение на три процесуалноправни въпрос.
По първия от тях, твърдението на касатора е, че възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл.218ж, ал.2 , във р. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ 52-отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска, е в противоречие с приетото в ТР № 32/55 год. по ч.гр.д.№ 11/56 год. на ОСГК на ВС.
2. По втория процесуален въпрос, се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на същия, който е обусловил решаващите правни изводи относно приетата недопустимост на първоинстанционното решение и е свързан с приложението на чл.218з ГПК / отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал.2 във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ е налице противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в решение № 79 от 19.07.2010 год. на ВКС, по т.д.№ 824/2009 год. на І т.о на ВКС.
По отношение на третия, въведен, като значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК процесуалноправен въпрос – за правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл.116, ал.1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл.98, ал.1, б.”б” ГПК, недостатъци, като допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, се сочи основанието по т.1 та чл.280, ал.1 ГПК. За относима към твърдяното противоречие се сочи практиката на ВКС,изразен в : т.4 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС: № 385/ 21.04.2009 год. , по гр.д.№ 122/2008 год. на ІV-то г.о и № 577 от 21.06.200год., по гр.д.№ 1793/ 99 год. на ІV-то г.о..
Във вр. с така застъпеното становище, касаторът е въвел и доводи, че доколкото с горепосочената задължителна съдебна практика конкретната хипотеза на нередовност на молбата за изменение на иска не е обсъдена, то съществува възможност за приложение и на критерия за селектиране по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу съдебен акт на въззивния съд, подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, по силата на чл.218з ГПК/ отм./ са задължителни за съда, на който делото е било върнато. Следователно задължително за първоинстанционния съд е и определеното от касационната инстанция, с отменителното и решение, договорно основание на предявения иск, квалифициран по чл. 79, ал.1 ЗЗД, във р. с чл.266, ал.1 ЗЗД.
С оглед застъпеното становище Софийски апелативен съд е изградил краен правен извод, че като е приел за допустимо извършеното от ищеца, след връщане на делото за ново разглеждане, изменение на иска от такъв на договорно в иск за неоснователно обогатяване и се е произнесъл по последния, квалифицирайки го по чл.55, ал.1 ЗЗД, без да съобрази задължителните указания на ВКС, както и липсата на изложени в молбата на ищеца по чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ фактически твърдения, относно начина на формиране цената на иска на извъндоговорно основание, СГС е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, според съжденията на въззивния съд е, че в първоинстанционното решение е налице произнасяне по иск за връщане на даденото на неосъществено основание, която правна квалификация нито кореспондира на изложеното в молбата за изменение, нито е приложима при престации, които по естеството си не подлежат на реално връщане.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт, обусловили крайния изход на делото-обезсилване на решението на СГС и връщането му за ново разглеждане, се налага извод, че поставените от касатора въпроси на процесуалното право са релевантни за крайния правен резултат по делото, по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол е доказана.
Основателен по отношение на същите е селективният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото цитираните във вр. с твърдяното противоречие по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК съдебни актове, в едната си част, относима към първото заявено основание по първия въпрос, не се явяват задължителна практика, съгласно постановките в т.2 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, като в друга – отсъства необходимия за съпоставката идентитет, а по отношение на второто, – не сочат на идентитет в разрешените правни въпроси.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 162 от 28.01.2011 год., постановено по в.т.д. № 305/2010 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора ТД [фирма], гр. Т., в едноседмичен срок, считано от съобщението да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 600 лв./ шестстотин лева/, съгласно чл.18, ал. 2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на указания срок делото да се докладва за насрочване или за евентуално прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: