О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
[населено място], 18.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №271 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 27.10.2017г. по т.д.№4379/2017г. на САС, ТО, 11 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на адм. д. №9090/2017г., адм. д.№9837/2017г. и адм. д. №9836/2017г. по описа на Административен съд София град.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Позовава се на практика на ВКС – определение №328 от 11.05.2011г. по т.д. №935/2010г. на ВКС, ТК, І т.о и определение №434 от 17.07.2009г. по т.д. №263/2009г. на ВКС, ТК, І т.о, в които се приема, че не са налице основания за спиране на производството по искове по чл.76 ал.1 ал.1 и т.2 от ЗМГО до приключване на производството по заличаване на регистрацията на марката. Счита, че тази практика е приложима и към настоящата хипотеза.
Ответникът по частната жалба [фирма] поддържа,че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице без представителна власт по отношение на дружеството. Твърди,че към датата на подаване на частната жалба, в пълномощното на адвокат И. Г. не е посочено, че същата е упълномощена да представлява дружеството до приключване на делото във всички инстанции. Наред с това ответникът твърди и че жалбата е неоснователна по същество, като излага подробни съображения относно това, че цитираните от частния жалбоподател определения на ВКС не са относими към спора, доколкото касаят различни хипотези.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Неоснователни са доводите на ответника за липса на представителна власт на адвокат И. Г. по отношение на [фирма], към датата на подаване на подписаната от адв. Г. жалба в съда – 03.11.2017г. По делото е представено пълномощно от 21.03.2016г., с което „Адвокатско дружество Г. и Г.“, представлявано от адвокат И. Г., както и адвокат И. Г. лично, са упълномощени да представляват [фирма] до окончателното приключване на делото.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С обжалваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е спрял производството по т.д. №4379 по описа на съда за 2017г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д.№9090/2017г., адм.д.№9837/2017г. и адм.д.№9836/2017г. по описа на Административен съд София град. За да постанови този резултат, решаващият състав е установил, че предмет на спора, с който е сезиран, са права върху промишлените дизайни, заличаването на които е предмет на обжалване пред Административен съд София град. Поради това въззивният състав е приел, че е налице висящ съдебен спор от значение за правилното решаване на настоящото дело.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че производството по исканията за заличаване на регистрацията върху процесните промишлени дизайни е преюдициално спрямо производството по предявените искове по чл.57 от ЗПрД за нарушение на правото върху дизайните. Съгласно чл.30 ал.2 т.1 от Закона за промишления дизайн заличаването на регистрацията не засяга влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са били изпълнени преди заличаването. Според трайната практика на ВКС по приложението на ЗМГО – определение №434 от 17.07.2009г. по ч. т. д. №263/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №328 от 11.05.2011г. по т.д. №935/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №153 от 08.11.2013г. по т.д. №3043/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., след като отмяната и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото на марка, то спиране на производството по тях на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението. Тези разрешения са приложими и към хипотезата, когато едновременно са налице предявен иск за нарушение на правото върху регистриран промишлен дизайн по чл.57 от ЗПрД и висящо производство по заличаване на регистрацията на същия дизайн.
С оглед изложеното обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 27.10.2017г. по т.д.№4379/2017г. на САС, ТО, 11 състав, за спиране на производството по делото.
ВРЪЩА делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.