4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
[населено място], 10.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №696 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение №18564 от 28.09.2015год. по ч.гр.д. №10462/2015год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 01.08.2014г. по ч.гр.д. № 34898/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ г.о., 79 състав, с което е отхвърлена молбата на [фирма], по чл. 619 ал. 1 ГПК за издаване на удостоверение, че издадената по същото дело на СРС заповед за незабавно изпълнение от 11.09.2012г., представлява европейско изпълнително основание по смисъла на Регламент №805/2004г. на Европейския парламент и Съвета. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките на Регламент №805/2004г. на Европейския парламент и Съвета, тъй като длъжниците по издадената заповед за изпълнение са били надлежно уведомени за образуваното въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително дело, било им е известно наличието на издадени срещу тях изпълнителни листове, както и са били уведомени за извършените по делото изпълнителни действия.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителна практика на ВКС, обективирана в определение №97/06.04.2015г. по гр.д. №8794/2014г. на ВКС, ГК, ІІ г.о, определение №651/14.05.2014г. по гр.д. №4991/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о, определение №730/15.10.2012г. по т.д. №241/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, определение №305/12.06.2015г. по т.д. №1214/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Също така поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като практически липсва съдебна практика по приложението на Регламент №805/2004г. на Европейския парламент и Съвета предвид понятието „безспорни вземания“, обхвата на Регламента и различните видове сертификати за европейско изпълнително основание по анексите към Регламента.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
За да потвърди обжалваното разпореждане на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата по чл.619 ал.1 от ГПК, въззивният съд е обсъдил процесуалноправните предпоставки, при наличие на които може да бъде издадено удостоверение за европейско изпълнително основание при безспорни вземания, уредени в Регламент №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета. Изброил е хипотезите при които по силата на чл. 3, т. 1 от Регламента, вземането се смята „безспорно”. Въззивният съд е приел, че от самия факт, че е била издадена заповед за незабавно изпълнение, не следва, че вземането на кредитора е безспорно, с оглед на това, че срещу заповедта за изпълнение може да бъде подадено възражение от всеки от длъжниците. Приел е за недоказани доводите за безспорност на вземането поради неоспорването му в иницииран изпълнителен процес срещу длъжниците.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай частният касационен жалбоподател, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на определението си, не е преценил правилно предпоставките за издаване на удостоверението по Регламент №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, сами по себе си не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на определението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че частният касационен жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като не е посочил актове, съставляващи задължителна за съдилищата практика съгласно разясненията по т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Част от посочените в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК определения –определение №651/14.05.2014г. по гр.д. №4991/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о, определение №730/15.10.2012г. по т.д. №241/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №305/12.06.2015г. по т.д. №1214/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., са постановени по реда на чл.288 от ГПК, а с определение №97/06.04.2015г. по гр.д. №8794/2014г. на ВКС, ГК, ІІ г.о, не е допуснато касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, поради което те не формират задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и посоченото основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, само ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез корективното й тълкуване, когато тя е неясна, непълна или противоречива, както и когато е налице необходимост от промяна на създадената от съдилищата неправилна съдебна практика по приложението на относимата правна норма, или макар и правилна, но формирана при други обществени условия тази практика се нуждае от осъвременяване. В случая касационният жалбоподател не е посочил конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18564 от 28.09.2015год. по ч.гр.д. №10462/2015год. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.