О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
[населено място], 09.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2506 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. А. И. и Г. А. И., чрез процесуалния представител адв. П. Т. против определение № 216/13.10.2016г. по т.д. № 1912/2015г. по описа на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на частните жалбоподатели срещу решение от 28.04.2016г. по гр.д. №1891/2016г. на СГС, ГО, II-Б въззивен състав .
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение, като считат, че висящият спор не е търговски по своя характер. Оспорват констатацията в атакувания съдебен акт, че договорът за заем е сключен между физически лица на едната страна и търговец като насрещна страна. Излагат съображения, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че процесният договор е сключен между наследодателите на частните жалбоподатели и Взаимоспомагателната каса към Кооперация „В.-София“, а не с кооперацията. Твърденията по исковата молба са за подадена молба до УС на В. за отпускане на заем, като са представени доказателства – касов ордер, издаден от В.. Взаимоспомагателната каса към кооперацията не е юридическо лице и не е търговец, за да се определи сделката за търговска. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Частните жалбоподатели са подали касационна жалба срещу решение от 28.04.2016г. по гр.д. №1891/2016г. на СГС, ГО, II-Б въззивен състав в частта, с която е било потвърдено решение от 17.09.2015г. на СРС, I г.о., 51 състав по гр.д. № 5509/2014г. за признаване за установено по иск с правно осн. чл.124, ал.1вр.чл.415, ал.1 и чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 и чл.79 ЗЗД, предявен от Кооперация „В.-София“ против К. А. И. и Г. А. И., че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 5100 евро, представляваща получена в заем сума, съгласно Договор за заем от 20.02.2013 г., сключен от Кооперация „В.-София“ като заемодател и като заематели от К. А. И. и от наследодателите на ответниците: Б. К. Д. и К. Е. Д., с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва за периода 10.09.2013г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр. д. № 37702/2013г.на СРС, 51 състав.
На осн.чл.280, ал.2, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Спорът е търговски, ако попада в приложното поле на чл.365 ГПК.
В случая се касае до иск за право, породено от търговска сделка по см. на чл.365, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.286, ал.1 вр. чл.1, ал.2, т.2 ТЗ. Правната квалификация на спорното право се дава от съда въз основа на твърденията по исковата молба и отправеното искане. В случая изрично в исковата молба ищецът Кооперация „В.-София“ твърди, че Кооперация “В.-София“ е отпуснала заем на длъжниците, които не са изпълнили задължението си за връщане на главницата в срок. Формулиран е петитум за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовата кооперация сумата от 5100 евро по договора за заем и 2500 евро неустойка по същия. Съответно произнасянето на СРС и СГС е за съществуване на така индивидуализираното вземане за главница по договор за заем сключен между кооперацията – заемодател и физическите лица – заематели. Въпросът за образуването на В. към кооперацията е обсъждан в мотивите на съдебните актове с оглед нормативно предвидената възможност кооперациите чрез взаимоспомагателните каси, които не са персонифицирани, да осъществяват позволена дейност по отпускане на заеми на член-кооператори и членове на В.. Изложените от съдилищата съображения в тази връзка не променят характера на висящия спор.
Поради изложените съображения обжалваното определение на ВКС,II т.о. е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 216/13.10.2016г. по т.д. № 1912/2015г. по описа на ВКС, II т.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: