4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
[населено място], 06.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2642 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. А. срещу определение №534/26.08.2016г. по ч.т.д. №495/16г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение от 01.04.2016г. по т.д. №651/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следния въпрос, който е обусловил правните му изводи: Към кой момент следва да се преценяват субективните качества, определени като други в чл.83 ал.2 т.7 от ГПК / в конкретния случай финансови умения – стопански резултат – доход/: към произволен минал момент назад във времето или към датата на постановяване на съдебния акт? Позовава се на ППВС №7/1965г., решение №266 от 17.10.2014г. по гр.д.№3333/2014г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 61 от 30.04.2010г. по т.д.№741/2009г., на ВКС, ТК, І т.о. и решение №117 от 21.05.2013г. по гр.д.№20/2013г., на ВКС, ГК, ІІ г.о., в които се приема, че преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед на материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания, което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Излага доводи, че ако въззивният съд правилно във времево отношение бе преценил релацията финансови умения – стопански резултат – доходи на молителя, то изводите му биха били коренно различни, а именно, че към днешна дата вече са настъпили такива изменения, които въпреки наличието на определени обективни умения са довели до липса на необходимите доходи за заплащане на дължимата такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
На 15.01.2016г. Д. С. А. е подал въззивна жалба срещу решение №937/04.12.2015г. по т.д. №651/2015г. на Варненски окръжен съд. С разпореждане от 19.01.2016г. съставът на Варненски окръжен съд е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 6 396,22 лева по сметка на Варненски апелативен съд. С молба от 26.02.2016г. жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса. С молбата му е представена и декларация за материално и гражданско състояние, както и справка -данни за осигуряване с издател ТД на НАП – В.. С разпореждане от 29.02.2016г. съдът е изискал служебно справки за доходите на лицето, декларирани пред НАП В., за притежаваните от него недвижими имоти и превозни средства, както и е задължил молителя да представи заверени копия от сключените договори за управление с дружествата, на които е управител. С определение от 01.04.2016г. по т.д. №651/2015г. на Варненски окръжен съд е отказано освобождаването на Д. С. А. от държавна такса. За да потвърди определението на Варненски окръжен съд, Варненски апелативен съд е приел, че видно от представените от молителя декларация за имуществено състояние същият не притежава недвижими имоти и МПС, акции, облигации и други ценни книги, няма доходи от участие в търговски дружества, от възнаграждения като управител на търговски дружества, не е извършвал разпоредителни сделки с недвижими имоти. Въззивният съд е съобразил възрастта на молителя, както и че липсват данни той да е с влошено здравословно състояние Посочил е, че участието му в управлението на множество дружества, сред които и такова със специални инвестиционни цели /член на СД на ”Фонд Имоти” А./, предполага образование на молителя, даващо възможност за осигуряване на доход и средства.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросът, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, е обуславящ за изхода на спора, доколкото при преценката на предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от такси в производството въззивният съд е преценявал неговото образование, професионални и финансови умения, както и участието му в управлението на множество дружества, като възможен източник на доходи. Жалбоподателят обаче не обосновава наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Варненски апелативен съд е съобразил задължителната практика на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частния жалбоподател – ответник по предявения иск, е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадената от него декларация за материално и гражданско състояние. Съответно съдът в съответствие с цитираната практика по приложението на 235 ал.3 от ГПК е взел предвид всички обстоятелства, от значение за материалното състояние на жалбоподателя, включително и тези настъпили в хода на исковия процес, като е обсъдил всички представени доказателства за размера на притежаваното от Д. А. имущество и доходи. Същевременно въззивният съд е отчел,че представените доказателства установяват наличие на такива знания и професионален опит, които позволяват на жалбоподателя съобразно възрастта и здравословното му състояние да реализира необходимия доход за заплащане на дължимата от него държавна такса в размер на 6 396,22 лева. Преценката на всички релевантни обстоятелства е извършена към момента на постановяване на обжалваното определение, а не към минал момент, съответно не е налице допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС. Правилността на изводите на въззивния съд, направени на база на интерпретация на писмените доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тези факти, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №534/26.08.2016г. по ч.т.д. №495/16г. на Варненски апелативен съд, ТО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №534/26.08.2016г. по ч.т.д. №495/16г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.