3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
Гр.София, 16.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 206 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 362/20.11.15г., постановено по т.д.№ 593/15г. от Пловдивския апелативен съд в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] – 31.12.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че въззивникът не оспорва констатациите на първата инстанция, основани на заключението на съдебно – счетоводната експертиза относно икономическото състояние на длъжника в периода 2012г. – 2013г., в което са определени коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност под единица и бележещи спад през 2013г. Решаващият състав е формирал извод за влошаване на общите показатели през втората половина на 2013г. в сравнение с тези през 2012г. Основното възражение на въззивника за непълнота на приетото заключение, поради оскъдни данни за икономическото състояние на дружеството, съдържащи се единствено в ГФО, съхранявани в НАП, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че в тежест на молителя е да установи твърденията, на които основава искането си, както и за изготвяне на експертизата да предостави материалите, съответстващи на предмета и задачата й. Съдът е уважил всички доказателствени искания на молителя – кредитор и е определил началната дата на неплатежоспобността с установения момент на спиране на плащанията по най-старите изискуеми парични задължения, произтичащи от търговската сделка между страните.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда всички посочени в нормата на чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, но не е формулиран ясен и точен правен въпрос, който да е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд. По реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК според касатора въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и неправилно е приложена разпоредбата на чл.161 ГПК. Въпросите относно правомощията на въззивната инстанция са разяснени с ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, като в цитираната от касатора практика на ВКС произнасянето е по същество на касационните жалби на основания по чл.281, т.3 ГПК. Въззивното решение съответства на задължителните указания в тълкувателното решение, предвид и на общия характер на оплакванията на касатора относно неизпълнението на правомощията на състава на апелативния съд при разглеждане на делото и постановяване на решението. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е основано на „различния начин”, по който съдебните състави мотивират решенията си относно началната дата на неплатежоспобност. Конкретен въпрос не е поставен и не е приложена практика на съдилищата. Този въпрос е изцяло обвързан от касатора и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при формулировка на въпрос дали разпоредбата на чл.161 ГПК има задължителен (императивен) характер и в кои случаи същата следва да има изрично приложение от съда с оглед на пълнота и обоснованост на събрания по делото доказателствен материал, както и каква е отговорността на страната, която възпрепятства събирането на доказателства в хода на съдебното производство. Както е посочено в цитираната процесуална норма прилагането на последиците по чл.161 ГПК е изцяло в правомощията на съда, като в случая касаторът не сочи кой факт е следвало да се приеме за доказан от съда с оглед на предмета на въззивното обжалване. При мотивиране на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е разсъждавал относно вложеното съдържание в понятията „точно приложение на закона” и „развитие на правото”, но не е обосновал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос „за началната дата на неплатежоспобност” е включен в предмета на въззивното и касационното обжалване, но не е обосновано в какъв аспект се налага тълкуване на правна норма, която да е неясна, непълна или да се осъвремени създадената съдебна практика по прилагането й.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 362/20.11.15г., постановено по т.д.№ 593/15г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.