О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр. София, 28.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 699 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 331/27.10.2016г., постановено по т.д.№ 451/16г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 64/19.04.2016г. по т.д.№ 197/15г. на Пазарджишкия окръжен съд за приемане за установено по исковете по чл.124 ГПК във връзка с чл.179 ЗЗД, предявени от [фирма] /н./ против касатора, че не съществуват в полза на [фирма] ипотечните права върху два недвижими имота: апартамент № 8 и апартамент № 9 в [населено място], [улица], които са учредени с договор за ипотека по нотариален акт № 172, том ІІ, рег.№ 4977, дело № 344/25.09.2008г. на нотариус рег. № 436.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] /н./, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по предявения иск [фирма] /н./ се е легитимирал като собственик на процесните недвижими имоти с нотариален акт от 08.11.2007г., а с договор за продажба (нотариален акт от 25.09.2008г.) ги е прехвърлил на Д. П.. Приобретателят и съпругата му Ст.Палозова са учредили в полза на банката (настоящ касатор) договорна ипотека на 25.09.2008г. С решение от 08.02.2010г. на Пазарджишкия окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на [фирма], чийто синдик на 21.02.2011г. е предявил иск по чл.647, т.7 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството на сделката за продажба от 25.09.2008г. Исковата молба е вписана на 21.02.2011г., а с решение от 12.10.2011г., влязло в сила на 12.04.2012г., Пазарджишкият окръжен съд е уважил иска. Решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД, според която ипотеката, учредена върху имот, който към момента на учредяването или на вписването й не е бил собствен на учредителя, не може на породи целените правни последици и съответно съдът е коментирал последиците от обявената недействителност на прехвърлителната сделка на основание чл.647, т.7 ТЗ /редакция преди изм. с ДВ бр.20/2013г./. Изложени са съображения, че с обявената недействителност на сделката по отношение на кредиторите на несъстоятелността, недвижимите имоти се връщат в масата на несъстоятелността, транслативното действие на сделката не се е породило и имотите служат за удовлетворение на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Последиците от уважаване на отменителния иск разпростирали действието си и спрямо трети лица съгласно чл.648 ТЗ, а с изменението на чл.647, ал.3 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ е уредено и правното положение на тези трети лица. Според състава на апелативния съд, за да се приеме, че недействителността не засяга правата на трети добросъвестни лица, придобили възмездно правата си преди вписване на исковата молба, следва да са налице три кумулативни предпоставки, последната от които – възмездността на сделката, в случая не била налице по отношение на банката. Въззивният съд е приел, че ипотеката е учредена от кредитополучател за обезпечаване на собственото му вземане по договора за кредит, като не е притежавал право на собственост върху послужилия за обезпечение имот, поради което липсвала обусловеност и връзка в правоотношенията по главния и акцесорния договори – за кредит и за ипотека, и е формиран извод, че не е отречен безвъзмездният характер на учредената ипотека. В този смисъл обявената недействителност на сделката имала действие и по отношение на банката, поради което е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено, че не съществува ипотечно право в полза на банката.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК следните правни въпроси: 1.”Възмезден ли е договорът за ипотека и кога е налице възмездност в отношенията между страните по договора за ипотека?; Обусловен ли е възмездният характер на договора за ипотека от наличието на насрещни еквивалентни престации – тези по главната и акцесорната сделка?”. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по решение № 97/30.05.2013г. по гр.д.№ 442/12г. на ІV г.о.
2.”В случаите на неразривна връзка и обусловеност между договора за ипотека и главния договор, следва ли да се направи извод за „възмездност” по смисъла на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД и на договора за ипотека, макар, че същият има акцесорен и обезпечителен характер и не е налице размяна на блага между страните?; Следва ли при дефинирането на възмездността да се преценява наличието на насрещни еквивалентни престации?”. По този въпрос е въведено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие в практиката на съдилищата, като касаторът сочи решение № 3335/30.07.14г. по гр.д.№ 425/12г. на Благоевградския окръжен съд, решение № 827/14.04.15г. по гр.д.№ 4853/14г. на САС и решение № 7141/19.09.16г. по гр.д.№ 7388/12г. на СГС.
3.”С обявяване на недействителността на сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността засяга ли се ипотечното право на кредиторите, придобито преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на придобивната сделка?”. Въведено с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие на обжалваното решение с решение № 83/21.03.12г. по т.д.№ 222/11г. на Русенския окръжен съд.
4.”При отхвърляне на възражението, че прогласената по реда на чл.647, т.7 ТЗ недействителност разпростира действието си спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност и не засяга правата на ипотекарния кредитор като трето лице, съдът следвало ли е да формира вътрешното си убеждение по този правнорелевантен за делото факт, обсъждайки в своите мотиви всички относими и допустими доказателства, събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност?”. Касаторът се позова на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи няколко решения на ВКС по този въпрос.
По материалноправните въпроси при условията на евентуалност е въведено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос за възмездния характер на договора за ипотека и обусловеността му от еквивалетността на престациите по главния и по акцесорния договори е идентичен с втория въпрос, в който е предпоставено, че сочената връзка между договорите и еквивалетността на престациите е установена, поради което съставът на ВКС ги разглежда общо. В цитираното от касатора решение № 97/30.05.2013г. по гр.д.№ 442/12г. на ІV г.о. по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на правния въпрос за възмездността, съответно безвъзмездността на договора за ипотека. Разрешението е, че разгледан сам по себе си – без да се има предвид връзката му с главното задължение, изпълнението на което се обезпечава, договорът за ипотека има по-скоро безвъзмезден характер. Прието е и, че договорът за ипотека може да бъде сключен и като възмезден договор, когато страните изрично са уговорили – срещу учредяването на ипотеката, ипотекарният кредитор да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник (когато ипотеката се учредява за обезпечаване, не на негово, а на чуждо задължение); да застрахова ипотекирания имот; при уговорка срещу учредяването на ипотеката, отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху него, или други подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор (когато ипотеката се учредява за обезпечаване на собствен дълг на ипотекарния длъжник), както и когато главният договор между тях, изпълнението на който се обезпечава с ипотеката, изобщо не би бил сключен, без сключването на договора за ипотека. В решението на ВКС изрично е посочено, че преценката за възмездност на договора за ипотека следва да се прави с оглед на конкретните отношения между страните. В този смисъл въпросът дали договорът за ипотека, за обявяването на чиято нищожност е предявен искът, е възмезден е относим към правилността на обжалваното въззивно решение. Разрешаването на този спор е свързано с обсъждане на събраните по делото доказателства и с тълкуването на договора, които са поставени изцяло на преценката на съда по съществото на спора. Евентуалните грешки на въззивния съд, имащи за последица необоснованост на обжалвания акт, не представляват основание за допускане на касационно обжалване, след като не са обвързани с конкретен материалноправен или процесуален въпрос и не са обосновани допълнителните предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Третият въпрос за действието на обявявената недействителност на сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността спрямо ипотечното право на кредиторите, придобито преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на придобивната сделка, е от значение за спора. Цитираното от касатора решение № 83/21.03.12г. по т.д.№ 222/11г. на Русенския окръжен съд (не са представени данни за влизането му в сила) е постановено преди приемането на ал.3 на чл.647 ТЗ (ДВ бр.20/2013г.), която в случая е коментирана от въззивния съд. С посочената норма се уредени законодателно именно правата на третите лица, които са придобили права преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. С разпоредбата на чл.647, ал.3 ТЗ е уеднаквено правното положение на посочените лица с третите добросъвестни лица, придобили права в хипотезата по чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД, при уважен Павлов иск. Дадените разрешения относно възмездността на договора за ипотека в решение № 97/30.05.2013г. по гр.д.№ 442/12г. на ІV г.о., което е обвързано от установяване на обусловеност между договора за ипотека и главния договор, са направени доколкото тази обусловеност би могла да се вземе предвид при тълкуването на понятието „възмездност” по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За да не бъдат засегнати правата на лицата по чл.647, ал.3 ТЗ от обявената недействителност, същите следва да са ги придобили възмездно, поради което и в тази хипотеза намира приложение практиката на ВКС по решение № 97/30.05.2013г. Както настоящият състав посочи при обсъждането на първия и втория въпроси, определящо е разрешението по същество дали сключеният договор за ипотека е възмезден, който въпрос в случая не попада в приложното поле на касационното обжалване. Съществуването на задължителна за съдилищата практика на ВКС по поставените материалноправни въпроси и съответствието на въззивното решение с тази практика, изключват основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Четвъртият процесуалноправен въпрос е обвързан от касатора с твърдение, че въззивният съд не е обсъдил писмени доказателства по делото. Не е посочени кои доказателства, от значение за решаването на спора, са останали необсъдени и съответно как въз основа на тези доказателства, биха се променили правните изводи на съда. В този смисъл въпросът е поставен като общо оплакване за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 331/27.10.2016г., постановено по т.д.№ 451/16г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.