О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
[населено място], 22.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2484 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител адв.Д. С. против определение № 3037/01.09.2016г. по ч.т.д. № 2922/2016г. по описа на САС, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение № 1789/30.03.2016г. по т.д. № 1361/2014г. на СГС, ТК,VI-16 с., с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/, предложеният от [фирма] план за оздравяване на предприятието.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че всички указания на съда са изпълнени, вкл. и по отношение на предвиждането на гаранции за изпълнение на оспорените вземания. Двете инстанции са изложили мотиви за нецелесъобразност на план, съображения в който смисъл не следва да се формират в процедурата по чл.701 ТЗ. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че проверката относно съдържанието на плана е ограничена до неговата законосъобразност пред вид задължителните изисквания на чл.700, ал.1 ТЗ, но тя не е формална и следва да държи сметка и за годността на плана да изпълни целта и предназначението си, доколкото твърде общото и неконкретизирано съдържание на отделните елементи е приравнено на пълната им липса. Констатирал е, че въпреки указанията на СГС в плана не е било предвидено удовлетворяване на включеното в допълнителния списък на приети вземания вземане на [фирма] за сумата от 38 043,71лв. с поредност по чл.722,ал.1, т.8 ТЗ. По отношение на оспорени по реда на чл.694 ТЗ вземания не са били посочени източници на паричния ресурс, необходим за отнасяне в резерв. САС е констатирал неизпълнение на изискването по чл.700, ал.1, т.3 ТЗ – не е посочена степен на удовлетворяване на кредиторите в сравнение с това, което всеки един от тях би получил при разпределяне на имуществото по предвидения в закона ред. Въззивният съд е приел, че посочената в плана бизнес-програма за дейността на дружеството в периода на изпълнение сама по себе си не може да бъде разглеждана като гаранция / конкретни действия и сделки пряко или непряко обезпечаващи удовлетворяването на кредиторите/ по смисъла на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ. Не представлява такава гаранция и вписаната в плана принципна законова възможност всеки кредитор да се снабди с изпълнителен лист за преобразуваното си вземане. Според САС са нарушени и изискванията на чл.700, ал.1, т.5 ТЗ- действията за осъществяване на плана са описани твърде общо и не могат да бъдат приети като реално осъществима възможност. В заключение апелативният съд е направил извод, че предложеният план за оздравяване не следва да бъде допуснат до разглеждане от общото събрание на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при допълнително условие по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд при упражняване на контрол над постановен от първоинстанционния съд съдебен акт да се произнесе по всички изложени от жалбоподателя доводи за неправилност и допустимост на обжалвания съдебен акт?; 2/ Налице ли е нарушение на разпоредбите на чл.7 и чл.267 ГПК, когато въззивният съд при постановяване от него на съдебния акт не е взел под внимание доводите наведени от жалбоподателя, които доводи биха установили наличието на неправилност и необоснованост на обжалвания първоинстанционен акт?; 3/ Налице ли е процесуално нарушение в хипотезата, в която съдът постановява обжалвания акт въз основа на „неизпълнени указания“, в случай че в обстоятелствената част на така постановения съдебен акт съдът се позовава на указания, които не са дадени на страната, депозирала съответната молба, респ. въззивният съд следи служебно за тях?; 4/ Така /в хипотезата на въпрос №3/ постановеният съдебен акт недопустим ли е или е неправилен?
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
Настоящият състав намира, че поставените въпроси в своята цялост засягат проблема за правомощията на въззивната инстанция в производството по чл.274 ГПК в хипотеза на необсъждане на оплакванията, обективирани в частната жалба. Предвид даденото в обжалваното определение разрешение по така повдигнатия проблем, правните въпроси не се явяват обуславящи крайния правен резултат от спора. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на изложените в частната жалба доводи на частния жалбоподател и е преценил дадените указания от първоинстанционния съд съгласно Разпореждане № 103219/17.12.2015г. по т.д. № 1361/14г. на СГС, касаещи няколко условия от задължителното съдържание на оздравителния план, като изискването е всички те да са изпълнени, за да се допусне плана до разглеждане на осн. чл.701, ал.1 ТЗ.
Ето защо обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до частен касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3037/01.09.2016г. по ч.т.д. № 2922/2016г. по описа на САС,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ