О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
[населено място],01.08.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1526 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу определение №926/19.03.2018г. по ч.гр.д. №1367/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 04.01.2018г. по т. д. №1518/2017г. на Софийски градски съд, ТО, 12 състав, с което е оставено без уважение възражението на ответниците „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД и „Подгорие 2013“ ООД за липса на местна подсъдност на делото, като вместо това делото е изпратено по компетентност на Районен съд Петрич.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Кой е местнокомпетентният съд да разгледа иск, предявен от синдиците на банка в несъстоятелност по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.62 от ЗБН – съдът по несъстоятелността или съдът по местонахождение на недвижимите имоти? 2. Може ли банката в несъстоятелност да е ответник по иск по чл.135 от ЗЗД, когато се претендира относителна недействителност на сделка, в която тя не е участвала? 3. Влизат ли в приложното поле на чл.62 от ЗБН искове по чл.135 от ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице ? Позовава се на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като твърди, че не е налице практика на ВКС по поставените въпроси. Също така се позовава и на основанието за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Поддържа, че обжалваното определение на САС е очевидно неправилно, тъй като въпросът за местната подсъдност на спора вече е решен с влязло в сила определение №1719/23.05.2017г. по ч. гр. д. №2490/2017г. на САС, с което е прието, че именно СГС е местно компетентен да разгледа спора.
Ответникът „Подгорие 2013“ ООД поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалвано, както и че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Ответникът „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да се произнесе по частната жалба, Софийски апелативен съд е съобразил, че недвижимият имот, предмет на оспорваната от ищеца сделка, се намира в [населено място] и е направил извод, че местно компетентен да разгледа иска по чл.135 от ЗЗД, съгласно чл.109 от ГПК, е съответният съд в [населено място]. Въззивният съд не е възприел довода на ищеца за приложимост на предвидената в чл.62 ал.2 от ЗБН специална подсъдност за искове по чл.135 от ЗЗД, обуславяща подсъдност на предявения иск на Софийски градски съд като съд по несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка/ АД / н./. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.62 ал.2 от ЗБН и уредената в нея специална подсъдност е относима само към предявяването на отменителни искове за попълване на масата на несъстоятелността на банка в открито производство по несъстоятелност, с които се цели обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия, извършени от самата банка, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите.
Първият и третият формулирани от касационния жалбоподател правни въпроси са определящи за изхода на производството, доколкото именно отговорът на тези въпроси е обусловил извода на съда, че спорът е подсъден на Районен съд Петрич. По тези въпроси обаче не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.62 от ЗБН, озаглавена „Предявяване на отменителен иск”, е ясна, точна и пълна и не създава условия за противоречивото й прилагане от съдилищата. В редица актове на ВКС /определение №347 от 26.06.2017г. по ч.т.д. №1119/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №404 от 20.07.2017г. по ч.т.д. №1581/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №370 от 05.07.2017г. по ч.т.д. №1476/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./, се приема, че предмет на изброените в чл.62, ал.1 от ЗБН отменителни искове са правни действия и сделки, които са извършени от или са сключени с участие на банката в несъстоятелност и имат за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Участието на банката в действието или сделката, засягаща масата на несъстоятелността, е причината законодателят да предвиди специална подсъдност за исковете по ал.1 на чл.62 от ЗБН и да възложи разглеждането им на съда по несъстоятелност. Специалната подсъдност по 62, ал.2 от ЗБН се прилага и за иска по чл.135 от ЗЗД, посочен изрично в ал.1 на чл.62 от ЗБН, когато той е предявен под формата на отменителен иск, т. е. като иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите. Извън посочената хипотеза предявяването на иск по чл.135 от ЗЗД от синдиците, в изпълнение на правомощията им по чл.31 от ЗБН, с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез оспорване на разпоредителни сделки, сключени от длъжници на банката в несъстоятелност, е подчинено на общите правила за подсъдност по чл.105 и сл. от ГПК и за тях не се прилага чл.62, ал.2 от ЗБН.
Вторият поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не е обуславящ за изхода на спора, доколкото в настоящата хипотеза длъжникът в производството по несъстоятелност е ищец по иска по чл.135 от ЗЗД, а не ответник в производството. Доводите на въззивния съд за това кога искът по чл.135 от ЗЗД се счита за отменителен, касаят хипотези на предявени от синдика, Фонда за гарантиране на влоговете в банките или кредиторите на несъстоятелността искове по чл.135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на сделки, сключени от банката в несъстоятелност. Поради това по отношение на този въпрос не е налице общата предпоставка за достъп до касация.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.
Според цитираната норма касационно обжалване се допуска при очевидна неправилност, тоест при наличието на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което не е тъждествено на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В настоящия случай, оплакванията за очевидна неправилност в частната жалба, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Изложените в частната касационна жалба оплаквания не обосновават и вероятна недопустимост на обжалваното определение. В цитираното от частния касационен жалбоподател решение №61/23.03.2015г. по гр.д.№6270/2014г. на ВКС, ГК, І г.о., се приема, че проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл.118 и чл.119 от ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.121 от ГПК, като актът, с който приключва производството, стабилизира подсъдността. Това разрешение обаче не е приложимо с оглед спецификите на настоящото производство, доколкото в случая първоинстанционният съд е извършил служебна проверка за подсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот преди размяната на книжата, като неговото определение за изпращане на делото по подсъдност на РС Петрич е било обжалвано от ищеца по реда на чл.121 от ГПК и отменено с определение №1719/23.05.2017г. по ч. гр. д. №2490/2017г. на САС. В това производство за проверка на подсъдността не са участвали ответниците по иска, поради което постановеното по реда на чл.121 от ГПК определение на САС не ги обвързва. Съгласно постоянната практика на ВКС /определение №356/21.04.2011г. по ч.т.д.№214/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №186/29.05.2014г. по ч.гр.д.№2950/2014г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. / пречка за преразглеждане на въпроса за подсъдността е налице, когато с влязло в сила определение е оставено без уважение възражение за липса на местна подсъдност или когато възможността за такова възражение е преклудирана. За всяка от страните обаче следва да бъде осигурена възможността да упражни правото по чл.121 от ГПК да обжалва определението, с което първоинстанционният съд се произнася въпроса за подсъдността.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
На основание чл.77 от ГПК частният касационен жалбоподател трябва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в размер 15 лева по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №926/19.03.2018г. по ч.гр.д. №1367/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Граф Игнатиев“ №10 да заплати на основание чл.77 от ГПК по сметка на Върховен касационен съд сумата 15 лева, дължима държавна такса за производството пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.