О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
[населено място], 11.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1740 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя А. А. Памук, чрез процесуалния представител адв.И. К. срещу решение № 1084/10.03.201г. по в.гр.д. № 1082/2014г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2046/07.07.2014г. на РС-Гоце Делчев по гр.д. № 202/2010г. по описа на същия съд в частта, с която са отхвърлени насрещните искове на касатора против [фирма] за заплащане на сумата от 6 500 лв., представляваща обезщетение по чл.79 ЗЗД за непълно изпълнение на задълженията на ответника по договор за СМР от 12.11.2007г., както и сумата от 12 000 лв., представляваща намаление на възнаграждението за извършените от ответника СМР по същия договор, на осн. чл.265, ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма], [населено място], обл.Б. в писмения си отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба против въззивно решение на Б. в потвърдителната част на решение на РС-Гоце Делчев в частта, с която е отхвърлен насрещният иск по чл.265, ал.1 ЗЗД е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Недопустима се явява касационната жалба против решение на Б. в потвърдителната част на решение на РС-Гоце Делчев в частта, с която е отхвърлен насрещният иск по чл.79 ЗЗД. Същият е с цена на иска от 6500 лв. На осн. чл.280, ал.2 ГПК / редакция ДВ бр.100/2010г./ не подлежи на касационно обжалване решение по въззивно търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. Поради което във визираната част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на касационната жалба против въззивно решение на Б. в потвърдителната част на решение на РС-Гоце Делчев в частта, с която е отхвърлен насрещният иск по чл.265, ал.1 ЗЗД, настоящият състав на ВКС, ТК , І отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, след преценка на доказателствения материал, че се налага извод за правилно установена от РС-Гоце Делчев фактическа обстановка с препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. В последния подробно е коментирано заключението на вещото лице по СТЕ, което след извършено изпитване на бетона установява, че по отношение на фундаментите и подпорната стена якостта на натиск на бетона отговаря на марката, която му е отредена. Съдът, предвид цитираното заключение и след обсъждане на свидетелски показания е заключил, че констатираното отклонение в третия компонент – бетонова настилка се дължи на недовършеното й състояние, като е оставена да престои незащитена от преки атмосферни влияния повече от четири години. Затова не е приел, че към момента на влагане на бетона, той не е отговарял на проектната марка. Допълнителни аргументи са били изложени и от въззивния съд, че за да иска отбив от цената, възложителят е бил длъжен да направи възраженията си за неправилно изпълнение при приемането на работа, а ако недостатъците са скрити – да уведоми изпълнителя за съществуването им незабавно след тяхното приемане. В случая с оглед подписването на акт обр.10 от 03.07.2008г. от представител на възложителя без възражения и при изрично изключване на отклоненията, както и съобразно заключението на СТЕ, окръжният съд е заключил, че работата е приета като отговаряща на проектите и на съответните строителни правила и норми. Едновременно с това Б. е ценил и осчетоводяването на фактура № 224/04.06.2009г. от касатора, касаеща процесните СМР, срещу качеството на които възложителят не е възразявал.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси : „ 1 / Когато се касае до строителство на обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение на изпълнителя осъществяваните от него на място СМР следва ли да отговарят на одобрения технически проект и съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на разпоредбите на чл.169 ЗУТ; 2 / Преклудирано ли е възражение за некачествени работи, ако този факт е станал известен на възложителя в хода на процеса след изслушване на СТЕ?”. Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Касаторът е задължен да посочи правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и да обоснове допълнителен критерий по см. на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно, че същият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По първия от формулираните от касатора въпроси в обжалваното въззивно решение е налице произнасяне, че извършените СМР следва да отговарят на проектните и съответните строителни правила и норми, като съобразно доказателствата по делото Б. е приел, че тези изисквания са изпълнени. Следователно окръжният съд е обосновал решението си на дадения по този въпрос отговор, като последният не е в противоречие с поддържания от самия възложителя по процесния договор довод, че за да е налице качествено изпълнение на възложената работа, тя трябва да съответства на одобрения технически проект и строителните правила и норми. Дали действително е налице такова съответствие е въпрос на фактическа преценка на решаващия съд, обоснована на обсъждане на конкретния доказателствен материал, в случая – съпоставка на писмени доказателства : подписан от представител на възложителя акт обр.10, заключение на СТЕ и свидетелски показания. В настоящата фаза по селектиране на касационната жалба с оглед допускането й до касационно обжалване ВКС няма правомощие да проверява оплакванията по см. на чл.281,т.3 ГПК по същество на касационната жалба.
Вторият поставен в изложението въпрос касае проблема за момента, от който възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатиране на недостатъци на изработеното и от кой момент следва да бъдат упражнени. По този въпрос има трайно установена задължителна практика по Решение № 202/27.02.2015г. по т.д. № 4123/2013г. на ВКС , ТК, ІІ т.о.; Решение № 231/13.07.2011г. по т.д. № 1056/2009г. на ВКС , ТК , ІІ т.о., решение № 23/04.08.2014г. по т.д. № 1938/2013г. на ВКС , ТК , І т.о., решение № 13/10.09.2010г. по т.д. № 242/2009г. на ВКС , ТК , ІІ т.о. Същата е в смисъл , че при констатирани скрити недостатъци / за каквито се претендира в настоящия казус /, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появяват по-късно, правата на поръчващия /възложителя/ по договор за изработка по чл.265, ал.1 ЗЗД възникват веднага след откриването или появата им, като поръчващият / възложителят/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя веднага след откриването или появата им или в уговорения по договора срок. При знание у изпълнителя за недостатъците или отклоненията, уведомление за неточно изпълнение не е необходимо. С произнасяното си по обжалваното въззивно решение Б. е приел, че липсва своевременно уведомяване от страна на касатора-възложител на изпълнителя за констатирано некачествено изпълнение на СМР, но това е допълнителен аргумент за отхвърляне на насрещния иск по чл.265, ал.1 ЗЗД. Основните и решаващи мотиви за този краен резултат са възприетите изводи от въззивната инстанция, че липсва отклонение на процесните СМР от проектната документация и от съответните строителни правила и норми. Следователно отговорът на поставения от касатора втори въпрос не е обусловил решението на Б. в атакуваната му част.
Ето защо настоящият състав на ВКС, І търговско отделение намира, че не е налице общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението към касационната жалба въпроси.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] в частта против въззивно решение № 1084/10.03.201г. по в.гр.д. № 1082/2014г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2046/07.07.2014г. на РС-Гоце Делчев по гр.д. № 202/2010г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата от 6 500 лв., представляваща обезщетение по чл.79 ЗЗД за непълно изпълнение на задълженията на ответника по договор за СМР от 12.11.2007г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1084/10.03.201г. по в.гр.д. № 1082/2014г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2046/07.07.2014г. на РС-Гоце Делчев по гр.д. № 202/2010г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на [фирма] против [фирма] за сумата от 12 000 лв., представляваща намаление на възнаграждението за извършените от ответника СМР по договор от 12.11.2007г., на осн. чл.265, ал.1 ЗЗД.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение по иска с правно осн. чл.79 ЗЗД, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част по чл.288 ГПК – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.