О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
[населено място], 12.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1816 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. П. и Л. Л. М. срещу определение №1378 от 25.04.2017г. по в.гр.д.№1520/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, І състав, с което е оставена без уважение подадената от тях молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 26.01.2017г. в частта за разноските.
Частните жалбоподатели излагат оплаквания, че въззивният съд не е съобразил, че в случая въззивната жалба на насрещната страна е отхвърлена частично, което следва да се отчете при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение на техния представител по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С решение №239/26.01.2017г. по гр.д.№1520/2016г. на Софийски апелативен съд, е обезсилено решение №7705 от 11.11.2015г. по гр.д.№4306/2014г. на Софийски Градски съд, Гражданско отделение, I-14 състав, в частта, в която [фирма], [населено място], е било осъдено да заплати на Н. Г. П. и Л. Л. М. законна лихва за периода от 29.06.2010г. до 04.07.2010г., като производството по делото в тази част е прекратено. Със същото решение е отменено решение №7705 от 11.11.2015г. по гр.д.№ 4306/2014г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-14 състав в следните части: в частта, в която [фирма], [населено място], е било осъдено да заплати на Н. Г. П. и на Л. Л. М. обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226,ал.1 от КЗ (отм.) над сумата 75 000 лева до размер на сумата 112 000 лева за всеки един от тях, заедно със законна лихва върху разликата между по-голямата и по-малката от тези суми; в частта, в която [фирма], [населено място], е било осъдено да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд над сумата 6 000 лева, до размер на присъдената държавна такса от 8 960 лева; в частта, в която [фирма], [населено място], е било осъдено да заплати на Адвокатско дружество „О. К.“ на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение над дължимата сума за всеки ищец от 2 780 лева до размер на неоснователно присъдените сума от 3 722,20 лева за всеки ищец или над дължимото общо адвокатско възнаграждение за двамата ищци в размер на сумата 5 560 лева до размер на неоснователно присъденото адвокатско възнаграждение за двамата ищци в размер на сумата от 7 444,40 лева, като вместо това са отхвърлени предявените от Н. Г. П. и Л. Л. М., искове с правно основание по чл.226,ал.1 от КЗ (отм.) за разликата над сумата 75 000 лева до размер на сумата 112 000 лева, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им А. Н. Г., настъпила от пътнотранспортно произшествие, и исковете с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва върху разликата между тези суми. В останалата част решението на Софийски градски съд е потвърдено, като Н. Г. П. и Л. Л. М. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], на основание чл.78, ал.3 от ГПК допълнителни разноски за първата инстанция в размер на сумата 3 695 лева и разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 3 875,09 лева.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК Н. Г. П. и Л. Л. М. са поискали да бъде изменено решението в частта за разноските, като в молбата поддържат, че имат право на заплащане на адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от искането на другата страна. С обжалваното определение №1378 от 25.04.2017г. по в.гр.д.№1520/2016г. Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК.
Обжалваното определение е неправилно. Предмет на въззивно обжалване от страна на [фирма], [населено място], е било първоинстанционното решение в частта, с която [фирма], [населено място], е било осъдено да заплати на Н. Г. П. и на Л. Л. М. обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) в размер на сумата 112 000 лева. Предмет на обжалване от страна на Н. Г. П. и на Л. Л. М. е било решението, в частта, с която са били отхвърлени предявените искове по чл.226 от КЗ (отм.) за разликата над 112 000 лева до 140 000 лева. Следователно целият обжалваем интерес във въззивното производство е 140 000 лева. Въззивният съд е уважил частично въззивната жалба на [фирма], [населено място], като е отменил първоинстанционното решение в частта, в която [фирма], [населено място], е било осъдено да заплати на Н. Г. П. и на Л. Л. М. обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) над сумата 75 000 лева до размер на сумата 112 000 лева за всеки един от тях, а насрещната жалба е намерил за неоснователна. Следователно разноските за адвокатско възнаграждение на Н. Г. П. и на Л. Л. М. следва да бъдат присъдени в съотношение 75 000 /140 000, съобразно отхвърлената част от жалбата на насрещната страна. Съответно при минималния размер на адвокатското възнаграждение за обжалваем интерес от 140 000 лева – 4330 лева, определен съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая разноските възлизат на 2319,64 лева, без ДДС или 2783,57 лева, с ДДС, за всеки от ищците.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, като вместо това бъде изменено постановеното на 26.01.2017г. решение по гр.д.№1520/2016г. на Софийски апелативен съд, като [фирма], [населено място], бъде осъдено да заплати на Адвокатско дружество „О. К.“ на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2783,57 лева, с ДДС, за всеки от ищците или общо 5 567,14 лева, с ДДС.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №1378 от 25.04.2017г. по в.гр.д.№1520/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, І състав, с което е оставена без уважение подадената от Н. Г. П. и на Л. Л. М. молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 26.01.2017г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от 26.01.2017г. по гр.д.№1520/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта за разноските, като осъжда [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Адвокатско дружество „О. К.“, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2783,57 лева, с ДДС, за всеки от ищците или общо 5 567,14 лева/ пет хиляди петстотин шестдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.