6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
[населено място], 16.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1710 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №569/13.03.2017г. по т.д. №3369/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение от 18.04.2016г. по т. д. №5085/2015г. на Софийски градски съд, VІ -21 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу „Т.” А. иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията от 17.07.2015г. на общото събрание на „Т.” А., [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че заседанието на съвета на директорите на ответното дружество, проведено на 14.05.2015г., е редовно свикано и решенията му са валидно взети при необходимия кворум и изискуемото мнозинство. Твърди, че в случая не е изпълнено изискването на чл.108 от устава на „Т.” А. всички членове на съвета на директорите да са надлежно поканени, тъй като в процедурата по свикване и впоследствие провеждане на заседанието на съвета на директорите и при приемането на решението за свикване на общо събрание, е участвало лице без правомощия да извършва тези действия от името на [фирма]. Поддържа, че с решение от 05.10.2014г., по реда на чл.235 ал.2 изр.2 от ГПК, предходният представител на [фирма] М. С. е бил заменен с нов представител за упражняване на правата и изпълнение на задълженията на дружеството като член на съвета на директорите на „Т.“ А.. Прави оплаквания, че въпреки поредицата предприети правни и фактически действия от представители на [фирма], съдът неправилно е приел, че не е налице надлежно уведомяване на изпълнителния директор на „Т.“ А. за промяната на представителя. Поддържа, че съставът на САС неправилно е приел, че наличието на порок в процедурата за свикване и провеждане на заседание на съвета на директорите, на което е взето решение за свикване на общо събрание на дружеството, не води и до незаконосъобразност на проведеното общо събрание и до опорочаване на взетите на него решения. Също така твърди, че въззивният съд избирателно и непълно е изследвал събраните по делото гласни доказателства, както и не се е произнесъл по всички направени възражения срещу неправилността на първоинстанционното решение и не е допуснал събирането на нови доказателства.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото материалноправни въпроси, а именно: 1.Незаконосъобразното решение на съвета на директорите за свикване на общо събрание на акционерите влече ли след себе си незаконосъобразни решения на проведеното общо събрание на акционерите и допустимо ли е в тези случаи засегнатият акционер да търси защита на нарушените си права по реда на чл.74 от ТЗ като иска отмяна на крайния резултат от сложния фактически състав по свикване и провеждане на общо събрание на акционерите, а именно решенията на същото? Може ли да се приеме, че искът по чл.74 от ТЗ съдържа освен главната защита срещу незаконосъобразни решения на общото събрание, също така и една вторична защита срещу незаконосъобразни решения на съвета на директорите, в случаите когато заседанието на съвета на директорите е било свикано и проведено само и единствено с оглед свикване на общото събрание на акционерите? Като се има предвид обстоятелството, че решенията на съвета на директорите на акционерното дружество не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, възможно ли е в определени хипотези да се ревизират по реда на чл.74 от ТЗ? Поглъща ли правото на отмяна на незаконосъобразните решения на общото събрание на АД и проверка за законност на взетото решение на управителния орган на дружеството за свикване на общо събрание на акционерите? Незаконосъобразно свиканото заседание на съвета на директорите, в нарушение на разпоредбите от устава на дружеството, опорочава ли изначално сложния фактически състав по свикването, провеждането и взимането на решения на общото събрание? Когато е опорочена процедурата за свикване на заседание на съвета на директорите на АД, императивно установена в устава на дружеството, може ли при наличието на изискуемите кворум и мнозинство, макар и те да са формирани с участието на лице, загубило представителната си власт по чл.235 ал.2 от ТЗ, съветът на директорите да приема валидни и законосъобразни решения? 2. Незаконосъобразни ли са решенията на заседание на съвета на директорите, свикано и проведено с участието на лице без представителна власт по закон или чрез изрично упълномощаване по смисъла на чл.234 ал.1 от ТЗ? 3. В случаите, когато възникне съмнение относно лицето, представляващо юридическото лице – член и председател на съвета на директорите по реда на чл.234 ал.1 от ТЗ, може ли да се приеме, че законният представител на едно ЮЛ има правото да упражнява и представителни функции в управителния орган на друго търговско дружество?
Касаторът поддържа, че първият въпрос и подвъпросите към него са решавани противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение от 12.07.2004г. по ф.д. №831/2004г. на Софийски апелативен съд и решение №334/13.11.2015г. по в.т.д. №440/2015г. на Пловдивски апелативен съд, в които се приема, че неспазването на изискванията за редовно провеждане на заседанието на съвета на директорите, на което е свикано общо събрание на акционерите, води и до незаконосъобразност на проведеното общо събрание. Също поддържа, че въпросите по т.1 и т.2 от изложението са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, както и за осъвременяване на тълкуването й. Относно въпрос трети също поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ за достъп до касация, тъй като в решение от 24.01.2011г. по т.д.№64/2011г. на Пловдивски апелативен съд и решение №1195/27.01.2006г. по т.д.№564/2005г. на ВКС, ТК, въпросът е разрешен по различен начин.
Ответникът по жалбата „Т.“ А., [населено място], поддържа, че липсват основанията по чл.280 от ГПК за допускане на касационен контрол, а по същество оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че същото е напълно обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че за проведеното на 14.05.2015г. заседание на съвета на директорите на „Т.” А. ищецът е надлежно уведомен чрез единственото указаното от него на ответника лице за представител по чл. 234 ал.1 от ТЗ. Приел е, че по този начин е спазена нормата на чл. 108 от устава на ответното дружество, изискваща редовно уведомяване на всички членове на СД чрез покана за заседанията на съвета. Също е приел, че при проведеното заседание на съвета на директорите на ответното дружество на дата 14.05.2015г. е спазена и нормата на чл. 238 ал.1 от ТЗ като събранието е проведено при законово изискуемия, а и указания в устава кворум – повече от половината от членовете на съвета, като кворумът е формиран от другите двама члена на СД, състоящ се общо от трима члена. Също е стигнал до извода, че решението за свикване на процесното ОС е взето и с изискуемото по закон – чл. 238, ал. 2 ТЗ и по чл. 104 от устава обикновено мнозинство, предвид което и оплакванията на ищеца за порок в решението на СД на ответното дружество от 14.05.2015г. за свикване на процесното ОСА, провело се на 17.07.2015г., са неоснователни.
Въпросите по т.1 от изложението са поставени от касационния жалбоподател във връзка с оплакването му, че съдът неправилно е приел, че наличието на порок в процедурата за свикване и провеждане на заседание на съвета на директорите, на което е взето решение за свикване на общо събрание на дружеството, не води и до незаконосъобразност на проведеното общо събрание и до опорочаване на взетите на него решения. Това твърдение обаче не съответства на мотивите на въззивния съд. Съдът изрично в мотивите си е изтъкнал, че исковата молба съдържа оплакване за вземане на решенията от ОСА, проведено на17.07.2015г., при опорочена процедура по свикване на събранието / чл.108 от устава на дружеството/, като порокът се изразява в това, че общото събрание на акционерите е свикано по решение от заседание на съвета на директорите на ответното дружество по протокол от 14.05.2014г., а ищцовото дружество, което е член на СД, не е уведомено надлежно за заседанието и не е участвало в последното.
Съдът е посочил, че посоченият порок на взетото решение от СД за свикване на процесното ОСА е единственото сочено от ищеца с исковата му молба основание по конститутивния иск по чл. 74 ал.1 от ТЗ и то единствено трябва да бъде изследвано при произнасянето по иска. По този начин съдът е възприел изцяло тезата на касатора – ищец в производството, че наличието на порок в процедурата за свикване и провеждане на заседание на съвета на директорите, на което е взето решение за свикване на общо събрание на дружеството, води до незаконосъобразност и на проведеното общо събрание. Поради това и поставените от касатора въпроси не са обусловили извода за неоснователност на предявения иск.
Не са обуславящи за изхода на спора и материалноправните въпроси по т.2 и т.2 от изложението, доколкото въззивният съд не е изразил становище,че участието на лице без представителна власт по закон или изрично упълномощаване по смисъла на чл.234 ал.1 от ТЗ не опорочава решението на проведеното на 14.05.2014г. заседание на съвета на директорите на „Т.“ А., нито е приел, че е имало съмнение относно представителната власт на лицето, представляващо [фирма] като член на съвета на директорите. Въззивният съд е отчел установения по делото факт, че с решение на ОСА на 28.06.2013г. на „Т.“ А. е избран последният съвет на директорите на ответното дружество за срок от 5 години, като в протокола от събранието изрично е обективирана волята на члена на съвета на директорите – [фирма], определеният представител, който ще изпълнява задълженията на юридическото лице в съвета на директорите да бъде М. С.. Установено е по делото, че на 16.10.2014г. е взето решение на съвета на директорите на [фирма] за представител на дружеството като член на съвета на директорите на „Т.” А. да бъде избран Д. Е., а досегашният представител М. С. да бъде освободен. Въззивният съд е съобразил направеното от ответника възражение, че не е бил уведомен за решението на касатора за промяна на определения от него представител по чл. 234 ал.1 от ТЗ в съвета на директорите на „Т.” А. към датата на проведеното на 14.05.2015г. заседание на съвета. Посочил е, че за спорното обстоятелство по уведомяване на ответника за избора на нов представител по чл. 234 ал.1 от ТЗ на члена на съвета на директорите [фирма] тежестта за доказване е на въвелият ползващите го твърдения за уведомяване ищец – чл. 154 от ГПК. Съответно подробно е изследвал събраните по делото гласни доказателства относно уведомяването на ответното дружество за оттеглянето на представителната власт на досегашния представител М. С. и за определянето на новия представител, както и е изразил становище за правните последици на подаденото от касатора заявление за вписване на решението на съвета на директорите на [фирма] от 16.10.2014г. по партидата на „Т.“ А.. По тези съображения обуславящо изхода на спора се явява становището на съда относно възможността оттеглянето на представителната власт на упълномощения представител на [фирма] по чл.234 ал.1 от ТЗ да се противопостави на ответното дружество. Вторият и третият материалноправни въпроси не се отнасят до тези изводи на съда, поради което не отговарят на общата предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ за достъп до касация.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация не следва да се присъждат разноски доколкото няма доказателства, че такива са направени от него.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №569/13.03.2017г. по т.д. №3369/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.