3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№312
[населено място],04.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1387 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Софарма” АД срещу определение №99 от 26.02.2018г. по т.д.№387/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение №7440 от 08.11.2017г. по гр.д. №7148/17г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.02.2017г. по гр.д.№39568/2015г. на СРС, ГО, 61 състав, с което е признато за установено по отношение на „Медика“ АД, [населено място], съществуването на вземанията на Р. А. К. за сумата 13 452 лева, представляваща възнаграждение, за което е издадена проформа фактура №1001 от 22.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 08.07.2015г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.286 от ЗЗД, както и сумата 108,47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.02.2015г. до 07.07.2015г., на основание чл.86 от ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.04.2015г. по гр.д.№15454/2015г. на СРС.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Твърди, че съставът на ВКС неправилно е заключил, че производството има характер на търговски спор по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като едната страна по договорите е търговско дружество. Поддържа, че критерият за търговско дело по смисъла на чл.280 ал.3 от ГПК не е напълно идентичен с критериите за търговска сделка и търговски спор, по смисъла на чл.365 т.1 до т.5 от ГПК. Твърди, че делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки, едната от страните по които не е търговец, не следва да се считат за търговски. Излага доводи, че при търговските дела основанието за определяне на по – висок праг за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото – 20 000 лева, е, че в отношенията между търговци сумата 20 000 лева не е голяма. Според него когато една от страните по сделката не е търговец, прагът за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция следва да бъде като по гражданските дела – 5 000 лева.
Ответницата по частната жалба Р. А. К. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Софарма“ АД, в качеството на правоприемник на „Медика” АД, касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че цената на иска по чл.286 от ЗЗД е под предвидения в чл.280 ал.2 от ГПК праг за търговски дела – 20 000 лева.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.2 от ГПК.
Търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с участие на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от търговското право отношения. При предмет на спора – вземане по договор за поръчка, сключен за целите на извършваната от търговското дружество – ответник търговска дейност, търговското качество на ответника и целта на договора, а не приложението на разпоредбите на гражданския закон относно правилата на договора за поръчка, са определящи за търговския характер на делото.
Наред с това следва да се отбележи,че в конкретния случай производството представлява и търговски спор по смисъла на чл.365 ал.1 от ГПК. Съгласно чл.365 ал.1 от ГПК искът с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълването на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства, представлява търговски спор, т.е. делото, което се образува за разрешаването му е по естеството си „търговско дело”. В случая сключеният договор за поръчка има търговски характер на основание чл.286 ал.1 от ТЗ , тъй като едната страна по него /дружеството-ответник/ е търговец и се осъществява във връзка с упражняваното от последния занятие /производство на превързочни и санитарно – хигиенни материали, готови лекарствени форми, стоматологични лекарства и други/. Съгласно чл.287 от ТЗ, разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, ако едната от тях е търговец , освен ако законът не предвижда друго, каквото изключение в случая не е налице. Доколкото искът има за предмет право, породено от търговска сделка, спорът е търговски и образуването за разглеждането му производство е търговско дело.
Предвид изложеното, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №99 от 26.02.2018г. по т.д.№387/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.