О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
[населено място], 02.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1581 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. Ч., чрез процесуалния представител адв.Ал.В. против определение № 1682/16.05.2016г. по ч.гр.д. № 2101/2016г. по описа на САС, с което е потвърдено определение № 37/06.01.2016г. по т.д. № 2287/2015г. на СГС, ТК,VI-12 с. за осъждане на частния жалбоподател да заплати на [фирма] сумата от 64 135,01 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.248, ал.1, пр.1 ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Недопустимостта на атакувания съдебен акт се извежда от твърдение за нередовност на исковата молба, за която съдът е длъжен служебно да следи и приложи последиците, които законът свързва с това. Частният касатор счита, че към датата на подаване на молбата за отказ от иска не са били отстранени нередовностите по исковата молба и не е следвало сезираният с нея съд да се произнася по молбата за отказ. Процесуалните действия извършени от ответника по подаване на отговор на исковата молба са поради неправомерни действия на съда, за които отговорността не може да бъде вменена на ищеца. Направено е изявление за прекомерност на присъденото възнаграждение. Моли се за обезсилване на атакуваното определение, евентуално за отмяна на същото.
Постъпил е писмен отговор от [фирма], с който се оспорва основателността на касационната частна жалба. Ответникът претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че с разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК е уредено правото на ответника на разноски при прекратяване на делото независимо от основанието за прекратяването. След като ответникът е получил препис от исковата молба и е извършил разноски за него е възникнало правото на обезщетение за сторените разноски. Въззивният съд е изложил мотиви, че незаплащането на държавна такса не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на осн. чл.77 ГПК съдът може да отстрани този недостатък и в хода на процеса, вкл. и при постановяване на крайния съдебен акт. САС е приел, че в производство по частна жалба срещу определение за допълване в частта за разноските на определение за прекратяване на дело не може да се разглежда въпросът за допустимостта на прекратителното определение. В заключение въззивната инстанция е счела, че на ответника се дължат разноски за юрисконсулт, който е бил надлежно упълномощен от изпълнителния директор на дружеството-ответник и за заплащане на които е било направено искане преди прекратяване на производството от СГС. Поради изложеното и е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което на осн. чл.248 ГПК е допълнено прекратителното определение и е осъден частният жалбоподател да заплати на ответника сумата от 64 135,01 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка допустимостта на обжалвания съдебен акт като потвърждаващ определение на първоинстанционния съд, постановено по нередовна искова молба. При допълнително условие по чл.280, ал.1, т.3 ГПК частният касатор въвежда и следните процесуалноправни въпроси, а именно: 1/Извършва ли въззивната инстанция проверка по допустимостта на определението за допълване в частта за разноските на прекратително определение и може ли да се прогласи неговата недопустимост, при условие че е преклудирано правото на обжалване на прекратителното определение?; 2/ В случай, че съдебният акт, с който се приключва производството е недопустим, но не е обжалван, това процесуална пречка ли е да бъде прогласено за недопустимо определението, с което той се допълва?; 3/ Какъв е обемът на отговорността на ищеца по чл.78, ал.4 ГПК в случаите, когато разноските на ответника по изготвяне на отговор на исковата молба и др. процесуални действия са извършени след като съдът е констатирал нередовност на исковата молба, но не е предприел изискуемите по чл.129, ал.2 ГПК действия?; 4/ Допустимо ли е определение за прекратяване на производството, поради оттегляне на иска, при констатирана нередовност на исковата молба? По трети въпрос частният касатор се позовава и на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – съществуваща противоречива практика на съдилищата с оглед постановеното определение № 1058/04.07.2012г. по т.д. № 803/2012г. на АС-Пловдив. Въведен е при обосноваване на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и процесуалноправен въпрос: Представлява ли плащането на държавна такса абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство?, при довод за решаването му в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 64/03.04.2014г. по гр.д. № 3283/2013г. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
Съдът намира, че не е налице вероятност обжалваното определение да е недопустимо на посоченото от частния касатор основание. Ирелевантен за проверката относно допустимостта на определението по чл.248 ГПК е въпросът дали исковата молба е нередовна, след като определението, което се допълва в частта за разноските е с прекратителен характер, т.е. съответстващ на правната последица, която законът свърза с неостраняването на нередовност на исковата молба по чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК. Следва да се има предвид, че определението по чл.248 ГПК е самостоятелен съдебен акт и подлежи на самостоятелна проверка за допустимост, която не е обусловена от допустимостта на съдебния акт, който допълва в частта за разноските. Поради което първи, втори и четвърти въпрос, поставени в хипотеза на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и последният въпрос въведен при селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се явяват обуславящи крайния правен резултат по въззивното определение.
Въпросът при какви условия ответникът може да реализира правото си по чл. 78, ал. 4 ГПК е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а даденото разрешение е съобразено с практиката на касационната инстанция, следователно не е налице соченото от частния касатор допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационна проверка. С определение № 745/19.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5032/2015 г., ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството, като основанието за прекратяване е без значение. След като ответникът е получил препис от исковата молба и е извършил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски. Без значение е обстоятелството дали е било проведено съдебно заседание по делото. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора на исковата молба.Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 ГПК е разходите да са извършени след получаване на препис от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Даденото от САС разрешение е в същия смисъл.
Ето защо обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до частен касационен контрол.
В полза на ответника се дължат разноски в размер на 200лв. за отговор на частна жалба от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 204 от 18.06.2015г. по ч.гр.д. № 162/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 200лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: