2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
Гр.София, 13.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3203 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 295/28.07.15г., постановено по т.д.№ 1081/15г. от Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 38/16.01.15г. по гр.д.№ 4460/13г. на Старозагорския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата от 23980 лв., получена с оглед на отпаднало основание и представляваща изплатено предварително възнаграждение по развален съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД на 08.07.13г. договор за изработка на климатична инсталация на първи жилищен етаж от сграда в [населено място],[жк], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума от 23.09.13г. и иск за сумата от 513,93 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от 08.07.13г. до 23.09.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по оферта от 04.11.11г. ответникът по иска и по жалбата е приел да изработи инсталация за отопление и климатизация на имот, собственост на касатора на обща стойност от 43717,39 лв. С допълнителна оферта от 29.03.12г. и по искане на възложителя изпълнението е ограничено до част от работите по първоначалната оферта, като системата се изгради само за единия от жилищните етажи. Въз основа на тази втора оферта възложителят е заплатил общо сумата от 23980 лв., като е било безспорно между страните, че монтажът на инсталацията, включително термопомпата (основния компонент) е извършен, тя е била въведена в експлоатация и е работила от месец август 2012г. до пролетта на 2013г. Възраженията срещу приетата работа са били свързани с твърдението, че термопомпата е престанала да работи. На основание на заключението на техническата експертиза, изслушана по делото, решаващият състав е констатирал, че част от договорените работи по първата оферта от 04.11.11г. не са изпълнени /водно подово отопление на баня, монтиране на лира за баня/, а монтираните конвектори са друга марка, а не договорената. По отношение на термопомпата е установено, че същата е съставена от компоненти, които са сертифицирани, но самата термопомпа е изработена от ответника и не е сертифицирана. Климатичната инсталация функционирала, като повредата се изразявала в пробив на единия топлообменник, което довело до проникване на вода в единия от компресорите, поради което инсталацията работела в охлаждащ и в отоплителен режим, макар и не в оптимална степен, а при проведен ремонт на термопомпата и настройка на инсталацията, същата би била годна да изпълнява предназначението си. На 27.06.13г. възложителят изпратил нотариална покана, с която определил срок за отстраняване на неизправностите на климатичната система и заявил, че ако това не бъде сторено ще счита договора за развален. Въззивният съд е изложил съображения, че правото на поръчващия да развали договора е обусловено от наличието на съществено отклонение до степен, до която вещта е непълно негодна за употреба по предназначение – чл.261 ал.1 и чл.265, ал.2 ЗЗД, което в случая не е налице. Прието е, че няма съществен недостатък на климатичната система, поради което възложителят не може да упражни правото си на разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД. Съставът на окръжния съд се е позовал и на нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД с оглед на принципа на предпочтително запазване на договорната връзка, когато неизпълнената част е незначителна предвид интереса на кредитора. Липсата на предпоставките за разваляне на договора са обусловили и отхвърлянето на иска за връщане на платената цена на основание чл.88, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът формулира три въпроса по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: „1.Може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението на чл.269, изр.2 ГПК?; 2.Може ли въззивната инстанция да приеме за установени по делото факти (незначителност на изпълнението), без да е направено оплакване във въззивната жалба за наличието на такива факти? и 3. При прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД следва ли въззивният съд да направи фактически изводи и конкретна преценка относно изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид видът на договора и характерът на задължението?”.
При така заявените процесуални първи и втори въпроси съставът на ВКС намира, че вторият въпрос представлява доразвитие на първия въпрос относно правомощията на въззивната инстанция по чл.269, изр.2 ГПК. Както и касаторът е посочил в изложението, насоки относно правилното прилагане на нормата и тълкуването й са дадени в ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. В приложените решения на ВКС по прилагането на процесуалната разпоредба (решение № 42/09.06.15г. по гр.д.№4492/14г. на ІІІ г.о., решение № 113/31.07.15г. по т.д.№ 929/14г. на І т.о., решение № 126/13.05.13г. по гр.д.№ 5688/14г. на ІV г.о. и решение № 263/24.06.15г. по т.д.№ 3734/13г. на І т.о.) ясно е изразено становището за ограничение на правомощията на въззивния съд до посоченото в жалбата, като разрешаването на конкретните спорове е свързано с преценка на доводите във всяка от подадените въззивни жалби. Така ограничението е приложено в решение № 42/09.06.15г. гр.д.№4492/14г. на ІІІ г.о. предвид липсата на довод за неправилен анализ на доказателствата и несъответствие на приетите за установени факти с доказателствения материал; в решение № 126/13.05.13г. по гр.д.№ 5688/14г. на ІV г.о. са обсъждани специални правила относно критериите по чл.329, ал.1 КТ съобразно с ТР № 3/2011г. на ОСГК на ВКС; в решение № 263/24.06.15г. по т.д.№ 3734/13г. на І т.о. са преценени оплакванията в жалбата, които не са били обсъдени от въззивния съд, а изводите са били основани на факт, който не е бил спорен между страните. С решение № 113/31.07.15г. по т.д.№ 929/14г. на І т.о. касационното обжалване е било допуснато по въпроса именно за правомощията на въззивния съд по чл.269, изр.2 ГПК в хипотеза в която въззивният съд е оставил въззивната жалба без движение с указания за уточняване на порочността на първоинстанционното решение. След преценка на оплакванията във въззивната жалба е констатирано, че не е бил въведен довод за неправилно приложение на материалноправна норма, а само за нарушение на процесуалните норми. В решението изрично е посочено, че независимо от доводите в жалбата, въззивният съд е следвало да извърши преценка за правилното приложение на императивната норма на чл.55, ал.1 ЗЗД, която е израз на основния принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване на едно лице за сметка на друго. Тази преценка е налагала обсъждане на фактите, относими към виновното неизпълнение на задълженията по договора и валидното упражняване на правото на разваляне на договора от кредитора.
В случая в касационната жалба се сочи, че въззивната инстанция не е обсъдила съображенията на първоинстанционния съд относно уговорката между страните за гаранционно обслужване след приемане на работата, а е разширила обхвата на обжалването до факти, които не са твърдени, както и че не са правени възражения и не са събирани доказателства за незначителност на изпълнението и за вида отклонение в работата. Въззивната жалба е подадена от ответника по иска (изпълнител), като въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение са именно свързани с приетата гаранционна отговорност на изпълнителя, обстоятелства, на които същият не се е позовавал по делото. Във въззивната жалба са изложени доводи за процесуални нарушения – необсъждане на възраженията на изпълнителя, за отговорността по чл.265 ЗЗД, предвид на приемането на работата и по същество твърденията за недостатъци, както и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.87 ЗЗД и съотношението й с правата на поръчващия по чл.265 ЗЗД. При така заявените основания за неправилност на решението, включително и съобразяване на депозирания отговор на въззивната жалба, съставът на окръжния съд не е извършил процесуални действия в отклонение на правилото по чл.269, изр.2 ГПК.
По третия въпрос относно приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД, който има връзка и с втория въпрос, доколкото дали незначителността или несъщественото неизпълнение представляват факти, които следва да са въведени от страната, или са правни съображения на съда, основани на установените по делото факти, касаторът се позовава на решение № 102/03.08.10г. по т.д.№ 897/09г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 318/27.06.12г. по гр.д.№ 273/12г. на ВКС, ІV г.о. В двете решения на ВКС е даден отговор на въпроса за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението с оглед на вида на договора и характера на задължението и съответно е определено такова в процентно съотношение по договор за изграждане на конкретен обект.
В случая изводите на въззивния съд по приложението на нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД не са обуславящи за крайния резултат от спора, от една страна, а от друга, същите не са отнесени пряко към недостатъка на инсталацията, предвид на твърденията в исковата молба, че част от договорените работи не са изпълнени. По отношение на последното обстоятелство в решението подробно са описани неизвършените работи, но решаващият извод е за приемането от поръчващия на функционираща климатична система, за изработката на която цената е платена с основание и съответно не е породено правото на кредитора за разваляне на договора. В този смисъл съпоставката между изпълнена и неизпълнена част на задължението няма характер на значим правен въпрос за делото, обуславящ приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 3000 лв. адвокатско възнаграждение по фактура от 17.11.15г. и платежно нареждане от 18.11.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 295/28.07.15г., постановено по т.д.№ 1081/15г. от Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], вх.В, ап.2, ап.67 сумата от 3000 лв. /Три хиляди лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.