3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
Гр.София, 13.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2683 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и А. Й. А., [населено място] срещу решение № 1086/26.05.15г., постановено по т.д.№ 3945/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 782/26.05.14г. по т.д.№ 1333/09г. на Софийския градски съд за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК по иска на [фирма], [населено място], че [фирма], на основание запис на заповед от 13.07.07г., а А. Й. А., на основание авал на същия запис на заповед солидарно с [фирма], дължат на [фирма] сумата от 44000 лв. съгласно издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК от 03.11.08г. по гр.д.№ 32087/08г. на СРС.
Касаторите твърдят, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск за признаване за установено съществуването на вземане по запис на заповед, издаден на 13.07.07г. за сумата от 44000 лв., е основателен. Решаващият състав е обсъдил само заявените във въззивната жалба на А. А. основания за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът [фирма] се е присъединил към тази жалба по реда на чл.265, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, че записът на заповед е с падеж на предявяване, за което е определен срок до 16.08.08г., както и че записът е предявен с нотариална покана на 10.09.08г., поради което ценната книга не е прескрибирана. Въззивният съд не е съобразявал извършени плащания от длъжника по изпълнителното дело /по твърденията му за наличието на блокирани суми по сметка на съдебния изпълнител/, като се е позовал на т.9 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите сочат шест въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК. Първият и третият въпроси, а именно: „Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед?” и „Следва ли съдът да съобрази извършените от длъжника действия съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК?” са разрешени в т.17 и съответно в т.9 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС. Налице е задължителна практика по тълкуването и приложението на закона, която е посочена в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от касаторите, поради което не следва да се коментират другите цитирани съдебни актове, постановени преди уеднаквяване на практиката с приемането на ТР № 4/13г. Въззивният акт е постановен в съответствие с тази практика.
Отговорът на втория въпрос „В какъв срок от издаването на записа на заповед, платим на определен срок след предявяването, следва същият да бъде предявен на платеца?; Непредявяването на записа на заповед в срок води ли до изгубване на правата по него по отношение на издателя и неговия авалист?” произтича от разпоредбата на чл. 487, ал.1 ТЗ и чл.514, ал.1 ТЗ. Съдебната практика е уеднаквена с ТР № 1/28.12.05г. на ОСТК на ВКС, а неправилната практика в цитираните от касаторите решения е преодоляна и с решение № 162/18.12.15г. по т.д.№ 2514/14г. на ВКС, І т.о.
Четвъртият и петият въпроси: „Може ли запис на заповед за 44000 лв. да обезпечи бъдещо вземане, което не е възникнало към момента на подписването и има ли такъв запис на заповед предмет?” и „В случай, че се констатира разлика в сумата по записа на заповед и реално предадената сума по каузалното правоотношение, то това не следва ли да доведе до изцяло или частично отхвърляне на исковата претенция?” са свързани с първия въпрос и съответно с даденото в т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно връзката между каузалното правоотношение и издадения запис на заповед. В случая въззивният съд не е обсъждал посочените въпроси поради липса на оплаквания в жалбата относно приетата за установена от първоинстанционния съд връзка между каузалната сделка и записа на заповед. Касаторите поставят некоректно четвъртия въпрос, тъй като записът на заповед е издаден на датата на сключване на договора за овърдрафт, а петият въпрос е относим към констатациите в заключението на счетоводната експертиза, обсъждани от първоинстанционния, а не от въззивния съд. В този смисъл не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а предвид на съществуващата практика на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице.
Шестият въпрос „Може ли банката да капитализира лихви чрез прибавянето им към главницата по отношение на физически лица и не представлява ли това нищожна уговорка?” е свързан от касаторите с уговорката в договора за овърдрафт за капитализиране на лихви. Възражение за нищожност на договора на това основание не е било въведено в процеса, както и страна по договора за кредит е само търговското дружеството, а не физическо лице, поради което този въпрос няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения касационно обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1086/26.05.15г., постановено по т.д.№ 3945/14г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] и А. Й. А., [населено място], и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.4 да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.