О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№271
[населено място],12.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №574 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение от 09.11.2017г. по ч.т.д. №534/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №543/21.02.2017г. по т.д. №654/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба за отсрочване на изпълнението на решение №435/25.09.2015г. по т.д. №654/2014г. на Варненски окръжен съд
Частният касационен жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано и същото да бъде отменено. Поддържа, че е налице висящо производство по обжалване на определение от 11.07.2017г. по т.д. №654/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, като счита, че при висящ спор за размера на дължимата държавна такса, решението не би следвало да подлежи на изпълнение.
В изложението по чл.284 ал.З т.1 от ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1. Задължен ли е съдебният състав да се произнесе в едномесечния срок от постановяване на решението в частта за разноските и по – конкретно за дължимата държавна такса в полза на съда или може да го стори и в общия петгодишен давностен срок? 2. Допустимо ли е съдебният състав, сам да се сезира и да постанови съдебен акт по реда на чл.248 от ГПК, след като е изтекъл едномесечният срок или може съдебният състав да се произнася в общия давностен срок? 3.Допустимо ли е страна по делото, останала задължена към съда за държавна такса да поиска изменение на решението в общия давностен срок / 5 години/ и с оглед на влизане в сила на тълкувателно решение за цената на иска? 4. Следва ли съдът да държи сметка и да се съобрази с изхода на спора при произнасянето си със съдебно решение по въпроса за възлагане на разноските за държавната такса? 5. Каква е обвързващата сила на решението на съда, с което уважава иска до определен размер спрямо самия съд, в частта на решението за възлагане на разноските? Позовава се на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК -противоречие с определение №104 от 09.02.2015г. по ч.т.д. №112/2015г., на ВКС, ТК, I т. о. и определение №222 от 18.04.2017г. по ч.т.д. №813/2017г., на ВКС, ТК, II т. о. Също поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се също и на предпоставката по чл.280 ал.2 предл. 3 от ГПК, като поддържа,че е налице очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното определение на Варненския окръжен съд, съставът на въззивния съд е приел, че правната възможност за отсрочване на изпълнението на решението по реда на чл.241 ал.1 от ГПК може да се упражни от страните по делото преди постановяването на съдебния акт, на чието изпълнение се иска отсрочване или разсрочване.
Не са налице предпоставките за достъп до касация на обжалваното въззивно определение на Варненски апелативен съд. И петте поставени от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал.З т.1 от ГПК, не са обуславящи за изхода на спора, доколкото същите не касаят предпоставките за отсрочване на изпълнение на решението, а предпоставките за изменение на решението в частта за разноските. Спорът за допустимостта на подадената от частния касационен жалбоподател молба по чл.248 от ГПК, не е предмет на настоящото съдебно производство, а на производството по ч.в.д.№533/17г. на Варненски апелативен съд, приключило с влязло в сила определение.
Не е налице и сочената предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Съдържанието на понятието „очевидна неправилност“ е изяснено от Върховния касационен съд с определение № 97 от 02.02.2018г. по ч. т. д. №221/2018 г., II т. о., определение №161 от 06.03.2018г. по ч.т.д. №3131/2017г., II т. о., определение №180 от 18.03.2018г. по ч.т.д. №74/2018г., II т. о. и други. Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г., не е тъждествена с неправилността по чл.281 т.3 от ГПК, представляваща основание за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК, въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК.
В настоящия случай не са налице такива пороци, които биха обосновали очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК. Доводите, с които касационният жалбоподател е аргументирал очевидната неправилност на определението, представляват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд. За да прецени тяхната основателност, касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд е формирал изводите си при правилно възприемане на фактите по делото, т. е. дали определението е правилно от гледна точка на уредените в чл.281 т.3 от ГПК основания за касационно обжалване. След като не са доказани поддържаните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК и определението не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК, не съществува процесуална възможност Върховният касационен съд да проверява правилността на определението на основанията по чл.281 т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.11.2017г. по ч.т.д. №534/2017г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.