ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 328
София, 07. март 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1098 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 04.05.2012 г. по гр.д. № 290/2012 в частта, в която отменено решението на Софийския районен съд от 03.11.2011 г. по гр.д. № 24452/2011, като е уважен до размера на 10.000,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените и до размера на 500,00 лева предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ (в редакцията до изм. ДВ, бр. 43/29.04.2008), допълнено с решение от 05.07.2012 г.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Ал. П., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на прекратяването на наказателното преследване на основание чл. 18, ал. 3 НК и на неправомерността на поведението на обвинения за отговорността на държавата за вреди поради неоснователно обвинение, както и за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата С. А. А., представляван от адв. В. К. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси са непълни и неясни, нямат претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение (както е допълнено) е въззивно, както и че паричната оценка на предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване в частта за обезщетението за неимуществени вреди, а в частта за имуществените вреди – само доколкото се оспорва основанието на отговорността. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 28.04. до 01.05.2008 г. ищецът е задържан и му е повдигнато обвинение в опит за грабеж – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Обвинението е поддържано до 04.12.2008 г., когато производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК след връщане на делото от районния съд. В резултат на задържането в продължение на два дни и поддържаното в продължение на повече от 7 месеца обвинение в тежко умишлено престъпление ищецът – 20-годишен е изпитал стрес от упражнената за първи път в живота му наказателна репресия, от попадането му в следствен арест, притеснения за бъдещето му и други негативни изживявания, станал е затворен и необщителен, не е успял да се яви на изпит за сертификат по английски език и трудно се е справил с изпитите през лятната сесия.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото. Вторият и третият правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, но първият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 04.05.2012 г. по гр.д. № 290/2012 в уважителната част, допълнено с решение от 05.07.2012 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.