О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр. София, 23.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2250 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Денис Ер Груп“ ЕООД, [населено място], срещу решение №1286 от 23.05.2018г. по т.д.№2442/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №539 от 09.04.2014г. по т.д. №3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 17 състав, в частта, с която са оставени без уважение: 1.) молбата с вх. №466/3.01.2014г. на „Денис Ер Груп“ ЕООД, с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1586 от 21.08.2012г. по т.д. №3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 17 състав, в следния смисъл: в диспозитива на решението след думата „РЕШИ” да бъде добавен текстът „В полза на ответника СО не е възникнало право да прекрати договора на основание чл.24 ал.5 от същия” и 2.) молбата с вх. №469/3.01.2014г. на „Денис Ер Груп“ ЕООД, с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1586 от 21.08.2012 г. по т.д. №3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 17 състав, в следния смисъл: в диспозитива на решението след думата „РЕШИ” на ред четвърти, вместо „в размер на 27 878,72 лв.” да се чете „в размер на 27 878,72 лв., без ДДС, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 01.08.2011г. до окончателното изплащане на вземането”. Със същото решение съставът на САС е обезсилил решение №539 от 09.04.2014г. по т.д.№3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 17 състав, в частта, с която са оставени без уважение алтернативните искания с правно основание чл.250 от ГПК, заявени: 1.) в молбата с вх.№466/3.01.2014г. на „Денис Ер Груп“ ЕООД, за допълване на решение №1586 от 21.08.2012г. по т.д.№3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 17 състав, с произнасяне по инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК и 2.) в молбата с вх.№469/3.01.2014г. на „Денис Ер Груп“ ЕООД,за допълване на решение №1586 от 21.08.2012г. по т.д.№3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ- 17 състав, с произнасяне по претенция да присъждане на законна лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като са оставени без разглеждане молбата с вх. №466/3.01.2014г. и молбата с вх. №469/3.01.2014г. на „Денис Ер Груп“ ЕООД, за допълване на основание чл.250 от ГПК на решение №1586 от 21.08.2012г. по т.д.№3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 17 състав.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл първо по въззивната жалба, преди да разгледа частната жалба вх.№740/08.06.2015г. против определение №3943/29.05.2015г. по т.д.№3100/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 17 състав, с което е оставена без разглеждане молба от 17.02.2015г. за допълване на основание чл.250 от ГПК на решение №1586 от 21.08.2012г. по т.д. № 3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 17 състав. Също поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при направено в частната жалба вх.№740/08.06.2015г. искане за възстановяване на срока за депозиране на молба по чл.250 от ГПК, въззивният съд е следвало първо да върне делото на СГС за произнасяне по това искане.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател сочи, че като не е съобразил пропуска на СГС да се произнесе по искането по чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на молба по чл.250 от ГПК, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Счита, че допуснатото от съда нарушение на процесуалния закон е съществено до такава степен, че да може да бъде констатирано от съда без анализ и излагане на съображения за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът Столична община не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението на СГС в частта, с която са оставени без уважение исканията по чл.247 от ГПК на „Денис Ер Груп“ ЕООД, [населено място], е правилно, доколкото няма несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в писмения текст на решението. Приел е също, че в частта по молбите по чл.250 от ГПК решението на първоинстанционния съд е недопустимо, доколкото молбите са подадени след изтичане на едномесечния срок от връчване на съобщение за решението от 21.08.2012г.
Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради евентуална негова недопустимост с оглед твърдението за връзка на обусловеност между делото на въззивния съд и изхода на производството по частната жалба вх.№740/08.06.2015г. против определение №3943/29.05.2015г. по т.д№3100/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 17 състав, с което е оставена без разглеждане молба от 17.01.2015г. за допълване на основание чл.250 от ГПК на решение № 1586 от 21.08.2012г. по същото дело. Предмет на въззивно обжалване е решение по т.д.№3100/2011г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 17 състав, постановено по молби по чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК, подадени на 03.01.2014г. Поради това производството по последваща молба по чл.250 от ГПК, подадена през 2015г., не се явява обуславящо за изхода на спора.
Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът не е съобразил липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по чл.64 от ГПК по искането на касатора за възстановяване на срока за подаването на молба от 17.01.2015г. по чл.250 от ГПК, не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на процесуалния закон. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол – „очевидна неправилност”. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че аргументите, с които касаторът обосновава „очевидната неправилност” съставляват оплаквания за съществени процесуални нарушения, съответно основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
На ответника по касационната жалба не се дължат разноски за касационното производство, доколкото не са представени доказателства за заплащането на такова.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1286 от 23.05.2018г. по т.д.№2442/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.