3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
Гр.София, 20.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1115 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № І-166/11.12.14г., постановено по гр.д.№ 1757/2014г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 176/05.08.2014г. по гр.д.№ 89/14г. на Районен съд – [населено място] за признаване за установено, че ПК „Фар”, [населено място] не дължи на касатора сумата от 13264.39 лв., представляваща общата цена на електрическа енергия по фактури № [ЕГН]/29.10.13г. и № [ЕГН]/04.12.13г., с които е коригирана сметката на ответника за минали периоди от 24.09.12г. до 31.07.13г. и от 06.08.13г. до 04.09.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като е направена корекция на сметките му за електрическа енергия за периода от 24.09.12г. до 31.07.13г. и от 06.08.13г. до 04.09.13г., тъй като е констатирано неправомерно въздействие върху електромера въз основа на товаровия трафик. Изложени са съображения, че клаузата на чл.54, ал.2 от Общите условия на договора, които дават възможност за такава корекция, не изискват виновно поведение на потребителя, поради което са в противоречие с чл.82 ЗЗД. Изложени са съображения, че разпоредбите на чл.98, ал.2, т.6 и чл.104, ал.2, т.5 ЗЕ в редакцията от 17.07.12г. касаят единствено начина на уведомяване на клиентите, без да уреждат ред за корекция. Счетено е, че не могат да се приложат и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР на 12.11.13г.,тъй като нямат обратно действие.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: „Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г.?”. Позовава се и на практика на ВКС, в която не се отчитало последващото нормативно изменение на ЗЕ, но със същата не се въвеждала нова уредба на обществените отношения.
По така поставения въпрос е постановено решение № 111/17.07.15г. по т.д.№ 1650/14г. на ВКС, І т.о. Касационното обжалване е било допуснато по аналогичен въпрос, като е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. По същество на касационната жалба е прието, че с оглед влизането в сила на изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. на 17.07.12г., новата законодателна уредба не намира приложение в отношенията между страните по повдигнатия в производство спор. По въпроса за възможността да се извършва корекция на сметки за доставена електрическа енергия и неравноправния характер на клаузите в общите условия на договорите, както и за предпоставките за извършване на такава корекция са постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК: решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о., както и цитираното от касатора решение № 12/06.03.12г. по т.д.№ 119/11г. на І т.о. и служебно известното на състава решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на І т.о. Така постановената практика на ВКС е при действието на ЗЕ преди изменението с ДВ бр.54/12г. Не следва да се обсъжда и приложението на ПИКЕЕ с оглед на приемането им на 12.11.13г., т.е. след изтичане на периода, за който е извършена корекцията.
В случая въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-166/11.12.14г., постановено по гр.д.№ 1757/2014г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.