3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 06.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1100 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. Г., гр. София срещу решение № 233/28.01.2019г., постановено по т.д.№ 5984/2017г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4665/28.06.2017г. по гр.д.№ 7176/2013г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от В. Е. Г. против Искрен Ц. Ц., [населено място] иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.535 ТЗ за установяване, че Искрен Ц. Ц. дължи на В. Е. Г. сума в размер на 100000 евро, представляваща главница по запис на заповед от 10.01.2011г. с падеж 07.12.2012г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 61944/2012г. от СРС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът Искрен Ц. Ц. оспорва касацинната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че в записа на заповед липсва дата, която е част от задължителните реквизити на ценната книга съгласно чл.536, т.6 ТЗ и поради това е недействителен, като поемателят не може да иска въз основа на него принудително изпълнение срещу издателя. В производството по делото издателят е въвел възражение, че датата на издаване на ценната книга 10.01.2011г. е невъзможна, тъй като предхожда по време датата на издаване на личната карта на поемателя – 24.01.2011г., посочена в записа. Поемателят е заявил, че датата на издаване на личната карта, посочена в записа на заповед и в договора за заем, е вписана допълнително, като при издаването на записа на заповед е било оставено празно място. Причината била, че към 10.01.2011г. поемателят е подал документи за нова лична карта поради изтичане срока на старата, като решаващият състав е приел за теза на поемателя, че няма грешка при издаването, а има дописване в съдържанието на записа на заповед. След обсъждане на заключението на техническата експертиза въззивният съд е формирал извод, че не е доказано последващо отпечатване на текст с данните от личната карта на поемателя в записа на заповед, поради което датата на издаване – 10.01.2011г. е счетена за недействителна дата, тъй като изключва възможността записът на заповед да е издаден на тази дата. Прието е, че недействителната дата се приравнява на липса на дата. Изложени са съображения, че значимостта на точното изписване на датата на издаване на личната карта се определя от съпоставката й с датата на издаване на записа на заповед, като е невъзможно да я предхожда, както и че в случая фактите, опорочаващи датата (евентуално датиране или антидатиране) не са последващи издаването, а са съществували едновременно с издаването на ценната книга.
Касаторът поставя два правни въпроса по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: „Действителен ли е като менителничен ефект запис на заповед, на който посочената дата на издаване е неистинска?“ и „Действителен ли е като менителничен ефект запис на заповед, в който посочената дата на издаване предхожда датата, на която е издаден официалният документ за самоличност на поемателя, който е посочен наред с името му в ценната книга?“. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с определение № 309/28.04.2010г. по ч.т.д.№ 28/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 295/11.04.2017г. по гр.д.№ 50051/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въведените въпроси са обуславящи за крайните изводи на въззивния съд, намерили израз в мотивите на обжалваното решение, но не е налице допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с дадено разрешение в практиката на ВКС. Определението по гр.д.№ 50051/2016г. на ІІІ г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК, поради което не съдържа произнасяне по същество на правен спор, а от друга страна то препраща към определението по ч.т.д.№ 28/2010г. на ІІ т.о. В определението е даден отговор на въпрос за действителността на запис на заповед с посочени дата на съставяне и дата на издаване. Според състава на ВКС последващо извършено датиране или антидатиране на датата на издаване на записа на заповед е ирелевантно за действителността му, като е достатъчно посочената дата да е възможна. Прието е, че ако датата на издаване е различна от датата на съставяне на записа на заповед, последната не е задължителен реквизит, но ако датата на издаването предхожда датата на съставянето, то ценната книга следва да бъде приравнена на запис на заповед с липсваща дата на издаване.
Съставът на ВКС споделя разрешението в практиката на ВКС и счита, че въззивното решение съответства на тази практика. Софийският апелативен съд е приел, че е невъзможна посочената дата на издаване, не поради липсата на такава дата в календара, а с оглед на другата, по-късна дата, отразена в документа. Изводът е, че не е възможно датата на издаване да е 10.01.2011г., след като и според твърденията на поемателя, личната му карта е издадена на 24.01.2011г. и съответно това е възможната дата на съставяне, която е последваща поставената в записа на заповед дата на издаване.
По тези съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 233/28.01.2019г., постановено по т.д.№ 5984/2017г. от Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.