3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 269
София, 12.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1084/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 615 от 14.07.2010 г. по т.д.№ 632/2010 г., с което е потвърдено решение № 96 от 26.04.2010 г. по т.д.№ 370/2008 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното е уважен предявения от [фирма], Стара З. срещу касатора иск по чл.59 ЗЗД за сумата 70 504.70 лв., както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 3 454.70 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на процесуалния закон.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като в подкрепа на първото основание се позовава на решение № 109 от 14.07.2009 г. по гр.д.№ 186/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което решението на СтОС, с което искът е квалифициран по чл.266 ЗЗД е обезсилено и делото е върнато с указания предявения иск да се разгледа като такъв по чл.59 ЗЗД. Първоинстанцонният съд при постановяване на решението си се съобразил с отменителните указания на апелативния съд, като разгледал спорните правоотношения на плоскостта на неоснователното обогатяване, но със сега обжалваното решение въззивният съд приел, че отношенията между страните са възникнали от договор за изработка.
Ответната страна [фирма] не е взел становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че преди провеждане на обявената от касатора процедура по чл.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, при която ищецът се класирал на първо място, последният, преди да се подпише писмен договор за възлагане, е изпълнил по устна уговорка с управителя на ответното дружество процесните СМР, предмет на поръчката. Възражението, че същите са извършени без писмен договор за възлагане на обществена поръчка е счетено за без правно значение за спора, доколкото по делото не било направено възражение относно валидността на договора за изработка. Изложени са съображения, че самата процедура по възлагане на обществени поръчки поради самостоятелния си характер не е част от последващия договор за изпълнение, който се сключва между възложител и изпълнител и който се подчинява на разпоредбите на чл.258 и сл. ЗЗД, поради което на основание чл.266, ал.1 ЗЗД ответникът дължи възнаграждение за извършените от ищеца СМР.
С така постановеното решение въззивната инстанция потвърдила решението на първостепенния съд, с което при новото му разглеждане спорът между страните е разгледан на плоскостта на неоснователното обогатяване съобразно указанията на Пловдивския апелативен съд, който с решение № 109 от 14.07.2009 г. по гр.д.№ 186/2009 г. обезсилил първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд поради постановяването му по иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявеният.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на извършените от въззивния съд действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск. Въпросът за правната му квалификация е разрешен с влязлото в сила решение № 109 от 14.07.2009 г. по гр.д.№ 186/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, в разрез с което при новото въззивно обжалване апелативният съд е приел, че стойността на процесните СМР се претендира на договорно основание.
Водим от горното състав на Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 615 от 14.07.2010 г. по т.д.№ 632/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 480 лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи по делото платежния документ. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3