О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
[населено място], 14.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1558 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от ЗД [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. П., чрез пълномощника адв.М. Г. против решение № 2416/23.12.2014г. по в.гр.д. № 4107/2014г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5870/04.08.2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 по гр.д. № 13138/2013г. за осъждане на застрахователя да заплати на М. К. Б. и Д. К. Б. по 100 000 лв., а на С. С. Б. 150 000 лв., ведно с лихвата за забава върху посочените суми от 21.03.2013г. до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени от ПТП на 21.03.2013г. в [населено място] неимуществени вреди – смъртта на техния баща и съпруг К. Димитров Б., причинена виновно от застрахован при ЗД [фирма] по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 02113000626384 водач И. Д. Т..
Подадена е и насрещна касационна жалба от М. К. Б., Д. К. Б. и С. С. Б. против решение № 2416/23.12.2014г. по в.гр.д. № 4107/2014г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5870/04.08.2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 по гр.д. № 13138/2013г. за отхвърляне исковете на М. К. Б. и Д. К. Б. срещу застрахователя за разликата над 100 000лв. до 200 000лв. за всеки и искът на С. С. Б. за разликата над 150 000лв. до 200 000лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място], е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че виновният за настъпилото ПТП, при което е починал наследодателят на ответниците, е имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност при дружеството-касатор. До този извод решаващият съд е достигнал след като се е позовал на представеното копие от застрахователната полица и извадката от информационния регистър на Гаранционния фонд за процесния лек автомобил. Намерил е за преклудирано възражението на касатора за неплащане на първа вноска по полицата. Не е споделил възражението на застрахователното дружество, че то не носи отговорност при смърт на прекия причинител, защото договорната отговорност за обезщетяване на вредите от деликт, причинен от застрахования, възниква от момента на деликта, т.е. от извършването му от деликвента. При определяне на конкретните размери на присъдените обезщетения в полза на наследниците на починалото трето лице САС е изходил от настъпилите морални вреди, близките отношения между ищците и пострадалото при ПТП лице, възрастта им, социално-икономическата обстановка в страната към датата на деликта през 2013г. При тази съвкупна преценка е намерил за правилни определените от СГС размери на обезщетения и е потвърдил обжалваното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място] са формулирани следните въпроси: 1/ относно задължението на решаващия съд да преценява критериите – риск и интерес при определяне дали е налично валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност при създаване на правоотношението и дали не са изменени впоследствие обстоятелствата, при които то е възникнало и дали не е било прекратено, поради отпадане на същите ; 2/ относно критериите за определяне на „справедливо“ по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди. Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК : по първия въпрос поради противоречие на въззивното решение с постановките по ППВС №7/78г. , а по втория въпрос- по ППВС № 4/68г. и Решение № 93/23.06.2011г. по гр.д. № 43/10г. на ВКС, II т.о.
Касаторът обвързва поставения от него първи въпрос с оплакване, че САС не се е произнесъл по редовно наведено в процеса възражение за невъзникване на застрахователно правоотношение с оглед неплащане на първата разсрочена вноска. Това по съществото си представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснато от САС съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде проверявано на етапа на допускане на касационното обжалване. От друга страна така поставен проблемът предполага формулиране на процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а не свързване с поставения от касатора въпрос за задължението на съда да следи за наличието на критериите- риск и интерес при възникване на застрахователно правоотношение и в последствие с оглед на евентуалното настъпване на нови обстоятелства, водещи до отпадането им. Следва да се има предвид, че решаващият съд е обсъдил не само представената в копие и призната от касатора застрахователна полица, но и обявената от застрахователя информация в регистъра на Гаранционния фонд, за да обоснове извод, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение и че същото не е прекратено към момента на ПТП.
При поставянето на първия въпрос касаторът прави довод, че въззивният съд не е отчел прекратяването на застрахователното правоотношение и отпадане задължението на застрахователя, поради настъпилата смърт на виновния водач. Счита , че липсва субект на правото и няма имущество, което да бъде застраховано от застрахователя. ВКС намира, че САС при съобразяване със задължителните указания по ППВС №7/78 г. на ВС, е направил преценка на доказателствата и е приел, че застрахователно правоотношение е валидно възникнало. Съобразил е настъпилата смърт на деликвента и като е изходил от основните функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ – обезщетителна и обезпечителна е направил извод, че отговорността на застрахования, а оттук и на застрахователя за заплащане на дължимото от деликвента обезщетение по чл.45 ЗЗД се дължи от момента на извършване на деликта. Последващата смърт на застрахования препятства възможността пострадалият, респ. наследниците му да предявят иск срещу деликвента, но не и пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ спрямо застрахователя.
Следователно по първия поставен въпрос не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на касационната жалба на ЗД [фирма].
По втория поставен въпрос е налице произнасяне от САС, поради което същият покрива критериите за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е споделил направените от СГС констатации относно установеността на изброените в цялост критерии, които определят справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Налице е възприемане от САС на мотивите на долната инстанция относно отчетените от последната: сила на преживения стрес от всеки ищец, родствена връзка с пострадалия, конкретно съдържание на отношенията между починалия и членовете на семейството, възраст на наследодателя , социално-икономическа обстановка в страната към 2013г. и пр. Това обсъждане е в унисон с цитираната от касатора задължителна практика по ППВС № 4/68г. Размерът на конкретно присъденото обезщетение зависи от съобразяване на сложилата се за всеки отделен случай съвкупност от проявление на посочените критерии.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на касационната жалба на ЗД [фирма].
По насрещната касационна жалба на М. К. Б., Д. К. Б. и С. С. Б. не се дължи произнасяне, поради недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на застрахователя и с оглед нормата на чл. 287, ал. 4 ГПК.
Доколкото на осн. чл.38 ЗАдв е поискано присъждане на разноски от адв.В.Н. за защита на М. К. Б., Д. К. Б. и С. С. Б., поради изхода от спора пред касационната инстанция се дължи присъждане на такива в размер на 7450лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2416/23.12.2014г. по в.гр.д. № 4107/2014г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5870/04.08.2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 по гр.д. № 13138/2013г. за осъждане на ЗД [фирма] да заплати на М. К. Б. и Д. К. Б. по 100 000 лв., а на С. С. Б. 150 000 лв., ведно с лихвата за забава върху посочените суми от 21.03.2013г. до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени от ПТП на 21.03.2013г. в [населено място] неимуществени вреди – смъртта на техния баща и съпруг К. Димитров Б., причинена виновно от застрахован при ЗД [фирма] по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 02113000626384 водач И. Д. Т..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на М. К. Б., Д. К. Б. и С. С. Б..
ОСЪЖДА ЗД [фирма],гр.София да заплати на адв.В. Н., САК, [населено място] , [улица], ет.4, ап.9 сумата от 7450лв. , адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: