О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София,07.02. 2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. №2233 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Бозов срещу определение от 23.07.2019г. по ч.гр.д. №946/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение №1/04.06.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд – Царево, с което е отказано заличаване на вписаната възбрана в Служба по вписванията при РС – [населено място] под №112, том 1, вх.рег.№1373/18.08.2011г., вписана въз основа на обезпечителна заповед от 10.08.2011г. по гр.д.№197/2011г. на Бургаски апелативен съд, за обезпечение на бъдещ иск на Грейс Ан Мак Брайд, гражданин на Република Ирландия против „Глобъл Дивелъпмънтс“ ЕООД, [населено място].
Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че окръжният съд не е взел предвид представения със заявлението му отказ от учредените права на строеж, върху които е била наложена възбраната, вписан в Служба по вписванията при РС– [населено място] с акт №66, том I, вх.рег. №625 от 14.04.2014г. Счита, че този отказ съставлява удостоверение от надлежно учреждение, че вписването може да се заличи, по смисъла на чл.31 ал.2 от Правилника за вписванията. Също поддържа, че той се явява заинтересована страна, тъй като вписаната възбрана по бъдещия иск в момента е в тежест върху съсобствения му недвижим имот, а не само върху правата на строеж, които вече не съществуват.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. Представлява ли надлежно вписан в Агенция по вписванията отказ от учредени права на строеж, върху които именно права е била наложена възбрана по обезпечение на бъдещ иск, удостоверение от надлежното учреждение по смисъла на чл.31 ал.2 от Правилника за вписванията и би ли могло заличаването на възбраната по бъдещ иск да стане въз основа на него? 2. Какъв би следвало да е документът, който да служи като удостоверение от надлежното учреждение по смисъла на чл.31 ал.2 от Правилника за вписванията? 3. Когато има влязло в сила решение между страните, по което е имало вписана обезпечителна заповед по бъдещ иск и образувано вече изпълнително дело между същите страни, тогава чии права се бранят от вписаната възбрана по бъдещия иск, а и върху вече несъществуващите вещни права върху имота? 4. След като обезпечаването на иска се допуска с цел да се осигури изпълнение, щом искът бъде уважен, тогава при образуван вече изпълнителен процес между същите страни какви са правните последици от обезпечението на бъдещия иск и каква е неговата цел? 5. Оправдано ли е съществуването на възбраната, като тя обезпечава бъдещия иск по влязло в сила решение с образувано изпълнително дело и заличени вещни права? 6.Представляват ли собствениците на земята, върху която има наложена възбрана по бъдещ иск, а вече няма учредени права на строеж и не са страни по делото, заинтересована страна, която може да иска заличаване на възбраната? 7.При положение, че възбраната върху вещните права е заличена от частен съдебен изпълнител по образуваното дело между страните, то следва ли тя да стои вписана в Агенция по вписванията и какво тогава е нейното основание?
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в определение № 36/28.01.2009 г. по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 187/09.04.2009 г. по ч. гр. д. № 114/2009 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 54/27.07.2005 г. по т. д. №512/2003г. на ВКС, ІІ т. о. и други. Поддържа също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като до момента не е налице изрично произнасяне на ВКС по тях. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдия по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд – [населено място], съставът на Бургаски окръжен съд е споделил изводите на съдията по вписванията, че в случая не са налице предпоставките за исканото заличаване на вписаната възбрана, наложена с определение №173/08.08.2011г. по гр.д.№197/2011г. по описа на Апелативен съд-Бургас. Изтъкнал е, че наложената обезпечителна мярка възбрана не е отменена с акт на съда, който да представява писменото нареждане на длъжностното лице, наложило възбраната, съгласно чл.31, ал.1 от ПВп. Приел е, че императивните изисквания на чл.31 от ПВп ще са изпълнени, ако към молбата е приложен официално заверен препис от влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на чл.402 от ГПК. Едва след като обезпечението бъде отменено от съда, въз основа на постановения съдебен акт жалбоподателят може да поиска от съдията по вписванията заличаване на възбраната. Приел е, че не съставлява такъв акт по смисъла на посочената разпоредба представеният от жалбоподателя отказ от вещни права на строеж, извършен от суперфициара „Глобъл Дивелъпмънтс“ ЕООД. Счел е за ирелевантни за производството наведените в частната жалба доводи, че правата на строеж, върху които е наложена възбраната, не съществуват към момента, поради погасяване по давност и отказ от права. Изтъкнал е, че тези доводи са извън предмета на охранителното производство по заличаване на вписаната възбрана, тъй като последната може да бъде заличена само при наличието на условията по чл.31 ПВп, която норма е императивна и не може да се тълкува разширително.
Първите два поставените от частния касационен жалбоподател въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно предпоставките за заличаване на вписана възбрана по реда на чл.31 ал.2 от ПВ. Даденото от Бургаски окръжен съд разрешение по формулирания от частния жалбоподател правен въпрос е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да заличи възбраната, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на тези въпроси обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. по т.д. №1/2015 г., ОСГТК на ВКС, точка 3, вписана възбрана на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл.31 от ПВ, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията /ал.1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал.2/. Относно наложените възбрани като обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 от ГПК е разяснено, че отхвърлянето на обезпечения иск или прекратяване на производството по същия представляват основания за отмяна на наложената обезпечителна мярка по реда на чл. 402 ГПК, а вдигането на отменената обезпечителна мярка става след влизане в сила на определението за нейната отмяна. В постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №560/19.12.2019г. по ч.т.д. №2307/2019г. на ВКС, I т.о., са изброени други хипотези, при които заличаване на вписаната възбрана може да се осъществи по нареждане на компетентен орган или съответно при издадено удостоверение за настъпването на релевантните обстоятелства, като чл.433 ал.3 и ал.4 от ГПК / при прекратяване или приключване на изпълнителното производство и заличаване на наложената от съдебния изпълнител възбрана – с изключение на възбраната по публичната продан/, чл.494 ал.2 in fine ГПК / при освобождаване на недвижимия имот от изпълнение/. Констатациите на въззивния съд, че представеният от жалбоподателя отказ от вещни права на строеж, извършен от суперфициара „Глобъл Дивелъпмънтс“ ЕООД, не съставлява акт от категорията на предвидените в чл.31 от ПВ – писмено нареждане или удостоверение от надлежно учреждение, че вписването може да се заличи, са изцяло съобразени с цитираната задължителна практика на ВКС Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, с която обжалваното определение е съобразено, изключва допълнителните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Трети, четвърти и пети въпрос относно действието на наложената като обезпечителна мярка възбрана след приключване на изпълнителното производство са свързани с предмета на спора, но не са обсъждани изрично от съда. По отношение на тях не е обоснована и сочената от касатора допълнителната предпоставка за достъп до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.3 от ТР 1/2015 на ОСГТК наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат след като същият бъде уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава искът, „поглъща” всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните. Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а само доколкото искът е отхвърлен или производството по делото – прекратено. Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието на други вземания. Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната (заличена). Това право се удовлетворява с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната продан. В съответствие с тези разяснения въззивният съд е приел, че действието на наложената възбрана е запазено и при образуването на изпълнителното производство след приключване на производството по иска, по който е допуснато обезпечението, и заличаването на тази възбрана може да стане само при изчерпателно предвидените в чл.31 от ПВ предпоставки, като разпоредбата не може да се тълкува разширително. Извън предмета на проверката по чл.31 от ПВ е принадлежността на имота, върху който е наложена възбраната в патримониума на длъжника по образуваното изпълнително производство. Съгласно приетото в т.5 от ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл.453 от ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. По тези съображения са неоснователни и доводите на частния касационен жалбоподател за наличието на непълнота в закона относно реда за защита на правата на действителния собственик на замята, при наложена възбрана върху погасено право на строеж.
Шестият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обуславящ за изхода на производството, доколкото въззивният съд не е отрекъл качеството на касатора на лице, заинтересовано да иска заличаване на възбраната, а е преценил, че не са налице предпоставките, при които възбраната може да бъде заличена. Седмият поставен от касатора въпрос също не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото не съответства на данните по делото. Въззивният съд изрично е посочил, че не следва да бъде съобразявана представената от ЧСИ Д. Н. молба до СВп-Царево, по която на 30.08.2013г. е заличена наложената по изпълнително дело № 408/2013 г. по описа на същия ЧСИ възбрана върху правата на строеж на „Глобъл Дивелопмънтс“ ЕООД, доколкото липсват данни, че посоченото изпълнително дело е било образувано за вземането, обезпечено с обезпечителната заповед от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 197/2011г. на БАС / изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№1667/2011г. по описа на БОС, като липсват данни, че именно това производство е образувано по предявения бъдещ иск/
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.
Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което не е тъждествено на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и касационните основание по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в частната касационна жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.07.2019г. по ч.гр.д. №946/2019г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.