4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N591
София, 02.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 207/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Р. – Симеонова, подадена от процесуалния й представител срещу решение от 26.10.2010 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д.№ 2401/2010 г., с което е потвърдено решение от 13.07.2009 г. по гр.д.№ 1457/2009 г. на Софийски районен съд, 64 състав. С потвърденото в обжалваната му част решение първоинстанционния съд отхвърлил предявения от касаторката срещу ЗК [фирма] с предишно наименование ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 25 000 лв.
В касационната жалба са въведени доводи, че решението в посочената част е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Едновременно с това поддържа, че като се отчита чл.266 КЗ, съгласно която лимитът на отговорността на застрахователя при договор за застраховка”Гражданска отговорност” за едно пострадало лице е в размер на 2 000 000 лв., неминуемо съдът следва да се съобрази с тези граници като критерий за размера на неимуществените вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД даденото от въззивния съд разрешение е направено в отклонение от съдебната практика на ВКС, според която за репариране на всички неимуществени вреди съдът е длъжен да се съобрази с процесите в икономическата и социалната конюнктура за периода на висящност на делото, израз на която са Решение № 213 от 18.04.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 1265/1999 г., V г.о.; Решение № 271 от 29.09.1992 г. по н.д.№ 221/1992 г., ІІІ н.о. на ВС, Решение от 04.07.2007 г. на ВКС по гр.д.№ 1182/2006 г., ІV г.о. и Решение № 764 от 10.12.1999 г. на ВКС по н.д.№ 695/1999 г., ІІ н.о.
Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор. Моли за присъждане на разноски.
Постъпил е писмен отговор от К. Д. К., ответник по уважения иск с правно основание чл.86 ЗЗД, решението по което като необжалвано е влязло в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 и ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на делото е предявения от касаторката пряк иск по чл.226 КЗ срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й при ПТП, виновно причинено от водача на товарен автомобил марка „Волво” К. Д. К., застрахован при първия ответник по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
С потвърденото от въззивния съд решение е прието за установено, че на 19.09.2007 г. при управлението на собствения си лек автомобил в посока от Б. към София, ищцата, родена през 1960 г., била връхлетяна от товарен автомобил непосредствено преди да навлезе в предстоящ за нея десен завой. Вследствие на удара изпаднала в шок и изгубила съзнание. Счупени били лява бедрена кост, съчетано с изкълчване, което наложило оперативно лечение с поставяне на ендопротеза и изкуствена тазобедрена става в ляво, счупване на лявата лопатка в областта на акромиалния й израстък. Лечението й в болнично заведение продължило 33 дни, а след това преминало на домашен режим. В продължение на 30 дни не й било разрешено да движи левия си крак, а през първите 2 месеца след операцията да не стъпва на посочения крайник. Лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 4 месеца, от които през първите 2 болките са били с по-интензивен характер. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза през тези два месеца се нуждаела от болногледач.Въз основа на тези доказателства е направен извод, че обезщетение в размер на 15 000 лв. е достатъчно да репарира претърпените от нея вреди, в който размер уважил иска, а за разликата до претендираните с него 25 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, като на основание чл.272 ГПК препратил към мотивите на районния съд. В отговор на изложеното в жалбата на настоящата касаторка, че размерът на присъденото й обезщетение е неправилно определен и недостатъчен, тъй като не е съобразено, че вследствие на травмата ищцата ще има пожизнен дефект в походката, имащ отношение както към ежедневието, така и за социалните й контакти, а подмяната на ставата с изкуствен имплант не може да се приравни на напълно възстановен крайник, въззивният съд е посочил, че едва с въззивната жалба се претендират и бъдещи вреди, свързани с предстоящо износване и подмяна на изкуствения имплант, респ. на нови и болезнени оперативни интервенции, възможни мускулни изменения и други, без да се произнесе по наведеният довод за допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение, кореспондиращо на обема на установените от първоинстанциониня съд неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част, тъй като по поставения от касаторката материалноправен въпрос, който се извежда и от мотивите на касационната жалба, а именно – доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”, даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителна по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика – Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II т. о. и др.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2010 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д.№ 2401/2010 г.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: