О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
[населено място], 24.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3151 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №252 от 01.11.2017г. по т.д. №349/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С него е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №2429 от 08.12.2015г. по в.гр.д. №2215/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба. Счита, че неправилно решаващият състав на ВКС е приел, че [фирма], [населено място], не е страна в производството по допускане на изпълнение на решението на Окръжен съд Катовице, Полша. Поддържа, че той е следвало да бъде страна, но без да е бил конституиран като такава, е бил осъден да заплаща като солидарен длъжник с [фирма] сумата, посочена в решението на полския съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационната жалба е правилна. Производство по в.гр.д. №2215/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, е образувано по жалба срещу разпореждане№13 от 24.03.2015г. по гр.д.№200/15г., с което Софийски окръжен съд е отхвърлил молбата на [фирма], със седалище [населено място], Полша, за допускане изпълнение на осъдително съдебно решение, постановено от Окръжен съд – Катовице, Полша. Страни в производството по делото са кредиторът, който е поискал допускане на изпълнение срещу [фирма] по реда на чл.623 от ГПК и Регламент /ЕО/ №44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и длъжникът, срещу когото е поискано допускане на изпълнение. Разпоредбата на чл.48 ал.2 от Регламент /ЕО/ №44/2001 изрично предвижда, че молителят може да изисква декларация за изпълняемост и само по отношение на части от съдебно решение, следователно може да се иска допускане на изпълнение само по отношение на един от осъдените с чуждестранното решение ответници. С оглед на това правилно [фирма], [населено място], не е бил конституиран като страна нито в първоинстанционното производство по подадената молба за допускане на изпълнение, нито във въззивното производство по жалбата срещу постановения от Софийски окръжен съд отказ, въпреки, че е бил страна в производството пред полския съд и е осъден с постановеното от него решение.
Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че с обжалваното решение на Софийски апелативен съд е било допуснато по отношение на него изпълнение на чуждестранното съдебно решение по дело ХІІІ GC 588/12KR на Окръжен съд [населено място]. Видно от диспозитива на решението е допуснато по отношение на [фирма] изпълнение на чуждестранното съдебно решение по дело ХІІІ GC 588/12KR на Окръжен съд [населено място], с което ответникът е осъден при условията на солидарност с [фирма], да заплати на [фирма], със седалище [населено място], Полша, сумата от 43 147, 53 евро, ведно със законната лихва от 20.06.2012г. и съдебни разноски в размер на 5 773,56 лева. Обстоятелството, че с разпореждане №20169/25.02.2016г. Софийски окръжен съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист и срещу [фирма], [населено място], въз основа на решението на САС, не води до извода, че дружеството е адресат на конститутивното действие на това решение. Издалият изпълнителния лист първоинстанционен съд неправилно е интерпретирал изразената в диспозитива на решението воля на въззивния съд да допусне изпълнение само по отношение на посочения от молителя ответник – [фирма]. По тази причина с влязло в сила определение №254 от 19.07.2016г. по ч.гр.д. №2260/2016г. на САС е било обезсилено като недопустимо разпореждане №20169/25.02.2016г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на [фирма], със седалище [населено място], Полша, против [фирма], за солидарното му осъждане с [фирма] за сумата от 43 147, 53 евра, ведно със законната лихва от 20.06.2012г. и съдебни разноски в размер на 5 773,56 лева, като е обезсилен издаденият въз основа на него изпълнителен лист срещу [фирма].
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №252 от 01.11.2017г. по т.д. №349/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.