О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
[населено място], 18.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №677 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. И., срещу решение №2284 от 23.11.2015г. по гр.д. №3127/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което се потвърждава решение №2299/06.04.2015 г., постановено по гр.д. № 12552/2013г. на СГС, І ГО, 21 състав, в частта, с която предявените от касатора срещу ЗД [фирма] искове по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери, както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ответника разноски. С първоинстанционното решение са отхвърлени искът на Р. С. И. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Й. Б. К. при ПТП, настъпило на 16.06.2013г. за разликата над присъдените 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, както и искът му за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие претърпените от него телесни увреждания при същото ПТП за разликата над присъдените 80 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като не са взети предвид критериите, установени със задължителните разяснения в ППВС №4/1968г. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част и да бъде осъден ответникът да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП от 16.06.2013г. Й. Б. К. възлиза на 100 000 лева, а за неимуществените вреди – болки и страдания вследствие претърпените от него телесни увреждания при същото ПТП възлиза на 80 000 лева.
Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, като поставя следните въпроси: 1.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба? 3. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?
Поддържа се наличието на допълнителните основания по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по посочените правни въпроси.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд изрично е посочил, че следва да бъде съобразена обществено – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. С това съдът е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решение №83 от 06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №1 от 26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които се приема, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали съдът следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
В случая въззивният съд е извършил и самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към пораждане на задължението за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на представените писмени доказателства, както и заключенията на двете съдебно – медицински експертизи, които е възприел изцяло, както и показанията на разпитаните по делото свидетели. При това е обсъдил изложените във въззивните жалби и на двете страни доводи за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на обстоятелствата, имащи отношение към определянето на адекватни обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Последният формулиран от касатора въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.226 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се доказва наличието на релевираните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика, в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт – ППВС №4/1968г. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС.
В случая при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил съществувалите отношения на любов, разбирателство и уважение между касатора и починалата Й. К., с която той е живял на семейни начала, както и болката му от нейната внезапна загуба, нейната млада възраст, а също така и факта, че двамата са очаквали първото си дете. Въз основа на това въззивният съд е стигнал до извода, че внезапната загуба на обичания човек, с който са били свързани плановете на касатора за бъдещ щастлив живот, му е причинила тежка емоционална травма, която и понастоящем не е преодоляна. По отношение на предявената претенция за обезщетение за неимуществените вреди от претърпените от самия касатор физически увреждания и свързаните с тях болки и страдания, съдът е взел предвид вида на уврежданията, претърпените оперативни интервенции, продължителния период на възстановяване, възрастта на пострадалия – 20 години, негативната перспектива за прогресивна дегенерация на лявата тазобедрена става вследствие на претърпяната травма. Но дори и да бе основателно твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е формирал изводите си относно размера на присъденото обезщетение и същевременно не е обсъдил значими за този размер обстоятелства, това би довело до необоснованост на въззивното решение и оттам би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. То не може да бъде разглеждано в производството по чл.288 от ГПК, тъй като не се явява основание по чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281 т.3 от ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросът е от значение за правилността на обжалвания акт, той не може да обуслови допускането на касационния контрол.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2284 от 23.11.2015г. по гр.д. №3127/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, в частта, с която е потвърдено Решение №2299/06.04.2015г. на СГС, І ГО, 21 състав, постановено по гр.д. №12552/2013г. в частта му, с която предявеният от Р. С. И. против ЗД [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на смъртта на Й. Б. К., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 16.06.2013г., е отхвърлен за разликата от 100 000 лева до 200 000 лева, както и в частта, с която предявеният от Р. С. И. иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ против ЗД [фирма] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания от пътнотранспортното произшествие, настъпило на 16.06.2013г. е отхвърлен за разликата от 80 000 лева до 120 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.