О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 02.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2226 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Х., гр. Троян, срещу решение № 1041/03.05.2019г., постановено по в.гр.д.№4630/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №3216/22.05.2018г. по гр.д.№ 10883/2016г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска на касатора против ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 03.05.2013г., за разликата над сумата от 3834,60 лв. до предявения размер от 65000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените на ищеца – настоящ касатор телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП на 03.05.2013г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС. Спорът пред Софийския апелативен съд е бил само досежно определеното обезщетение за неимуществени вреди и приетия размер на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил получените телесни увреждания – мозъчно сътресение с продължителна загуба на съзнание, счупване на дясна срамна и седалищни кости на таза, изкълчване на дясна тазобедрена става, разкъсно-контузни рани на главата и подбедрицата; продължителността на лечението – за всяко от уврежданията, при 15 – дневен болничен престой и общ възстановителен период от 5 месеца; останалите ограничения в движението на тазобедрената става и възможните, но непредвидими усложнения. Общият размер на обезщетението от 50000 лв. е намален с 60% с оглед на прието съпричиняване, предвид обстоятелствата, че пострадалият е пътувал на предна седалка на автомобила без поставен предпазен колан и се е качил при водач, употребил алкохол, като е знаел този факт. От обезщетението е приспадната доброволно платената от застрахователя сума на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но без да ги е разграничил и да е формулирал конкретни правни въпроси. Доводите са изцяло за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по ППВС № 4/1968г. относно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и с Решение № 169/28.02.2012г. по т.д.№ 762/2010г. на II т.о. и ППВС № 17/1963г. за доказване на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС няма правомощието да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, а може само да го преформулира, уточни или конкретизира.
В настоящия случай изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изрично формулирани правни въпроси. По същество в него са изложени оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за необоснованост на изводите на въззивния съд относно приетия принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Следователно се касае до касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на обсъждане от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка обосноваността на изводите на въззивния съд с оглед събраните по делото доказателства.
Доколкото касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което също е обвързано с мотивите на въззивния съд относно определения размер на обезщетението и на приетия принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, то съставът на ВКС намира следното:
По отношение на приложението на принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 171/18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 226/08.12.2016г. по т.д. № 2940/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 199/30.11.2016г. по т.д. № 2432/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, съгласно която понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични и трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно: характерът на увреждането, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия и други. При определяне размера на дължимото обезщетение решаващият съд е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към преценката за обема на претърпените неимуществени вреди, които са конкретно посочени и обсъдени в съвкупност едни с други.
По отношение на приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 21/03.02.2017г. по т.д. № 437/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 198/03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на ВКС, II т.о. и други, по смисъла на които принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на това съпричиняване. При произнасяне по надлежно релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване, въззивният съд е взел предвид заключението на изслушаната медицинска експертиза относно липсата на предпазен колан и значението му за всяко от получените травматични увреждания, както и свидетелските показания и обясненията на ищеца в качеството му на свидетел в досъдебното производство, за да формира извод, че пострадалият е поел предвидим и очакван риск, качвайки се в превозно средство при водач, за който знае, че е употребил алкохол. Софийският апелативен съд изцяло се е позовал и на разрешенията по ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските: На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1041/03.05.2019г., постановено по в.гр.д.№ 4630/2018г. от Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. Й. Х., гр. Троян, [улица], да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, [улица] сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.