ОПРЕДЕЛЕНЕ
№ 40
Гр. София, 21.01.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 2657 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е но чл.274, ал.З, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Варна Инвестмънтс“ ООД против определение № 407/25.06.2018г. по ч.т.д. № 345/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С него е потвърдено определение № 908/12.04.2018г. по гр.д. № 1958/2017г. на Варненски окръжен съд. Гражданско отделение, в частта, с която производството по делото е прекратено в следните части: по предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, във връзка с чл.42, ал.2 от ЗЗД само в частта срещу ответниците „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, и по предявен иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт № 109, том XIX, дело № 4042/2016г., вх.рег. № 7502/07.04.2016г. на СВ – гр. Варна, с който „Вика Инвест“ ЕООД продава процесния недвижим имот на „Стардек България“ ЕООД.
Частният касационен жалбогюдател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.З от ГПК. 1 юддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Допустим ли е инстанционен контрол върху процесуални действия на иървоинстанционния съд, обективирани в определението по изготвяне на доклад по делото?; 21 Допустимо ли е съдът едностранно да изменя петитума на исковата молба, без ищецът да е поискал и въпреки неговото възражение за това?; 3/ Допустимо ли е съдът да прекрати производството по предявения от ищеца иск против
конституирани от съда ответници?; 4/ Представлява ли процесуално нарушение липсата на мотиви и произнасяне на съда по искане за разглеждане на предявен иск с конкретно посочени в исковата молба основания и петитум?; 5/ Следва ли да се прави оттегляне или отказ на заявено в исковата молба искане по чл.537, ал.2 от ГПК при изрично уточнение, че искането не е самостоятелно предявен иск по делото, а последица от евентуално уважаване на предявен иск за собственост? Счита, че разрешението, дадено от въззивния съд, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 709/15.10.201 Ог. по ч.т.д. № 211/2010г. на ВКС, II т.о., определение № 745/28.11.2017г. по ч.т.д. № 2569/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 676/29.11.20Юг. по ч.гр.д. № 639/20 Юг. на ВКС, IV г.о. – по първи въпрос; т.2, б. „в“ от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, решение № 1/27.03.2012г. по гр.д. № 1106/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 114/19.01.2017г. по гр.д. № 1357/2016г. на ВКС, II г.о. – по вгори и трети въпрос; т.8 от ПГ1ВС № 1/13.07.1953г. – по четвърти въпрос; Тълкувателно решение № 3/29.11.2012г. по тълк.д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС, определение № 578/03.11.2015г. по ч.т.д. № 2168/2015г. на ВКС, I т.о. – по пети въпрос. Твърди също, че вторият и третият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения си отговор „Стардек България“ ЕООД излага становище, че частната касационна жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Ответниците „Вика Инвест“ ЕООД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД не изразяват становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.З, т.2 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд в обжалваните части, Варненски апелативен съд е приел, че в исковата молба, подадена от „Варна Инвестмънтс“ ООД срещу „Вика Инвест“ ЕООД, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, претендираните за установяване права във връзка със сключена между „Варна Инвестмънтс“ ООД и „Вика Инвест“ ЕООД разпоредителна сделка с недвижим имот, обективирана в нот. акт №76, том 73, вх.рег. №27268/08.12.2014г. на СВ – гр. Варна, са основани на множество твърдения за факти и обстоятелства, които не позволяват да се определи еднозначно правната квалификация на иска. С оглед уточненията на ищеца, включително и конкретните му оплаквания в частната жалба, решаващият съд е счел, че правната квалификация на иска е тази по чл.40 от ЗЗД, вместо определената от първоинстаиционния съд по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Посочил е, че неправилно определената от съда квалификация е без значение при преценката относно определяне на лицата, надлежно легитимирани да бъдат ответници по предявените искове. Изложил е съображения, че надлежни страни по исковете за недействителност на разпоредителни сделки са лицата с насрещни съвпадащи волеизявления, които са сключили сделката. Участието в производството на трети лица, по отношение на които ищецът твърди, че има правен интерес да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по спора, следва да бъде основано на процесуалните способи по чл.218 и чл.219 от ГПК. Отделно от това, въззивният съд е констатирал, че петитумът на исковата молба съдържа изрично искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт. №109, том XIX, нот.д. №4042/2016г., вх.рег. №502/07.04.2016г. на СВ – гр. Варна, обективиращ договора от 07.04.2016г., но силата на който „Вика Инвест“ ЕООД е продала процесния недвижим имот на „Стардек България“ ЕООД. Констатирал е, че в подадената от „Варна Инвестмънтс“ ООД молба с вх. №7260/07.03.2018г. липсва изявление за отказ или оттегляне на искането, а с оглед направени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД възражения е посочено, че отмяната на нотариалния акт е законна последица от уважаването на иска за защита на материалното право на ищеца върху продадения недвижим имот. С оглед на това решаващият състав е приел, че липсва валидно десезиране на съда от направеното с исковата молба изрично искане по чл.537, ал.2 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Първият въпрос е поставен във връзка с доводи на частния касационен жалбоподател за недопустимост на въззивното определение поради произнасяне по частна жалба, насочена срещу неподлежащ на обжалване акт. В настоящия случай, в съответствие с разпоредбите на чл.130 и чл.140 от ГПК, преди да изготви доклад по делото и да насрочи открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е извършил проверка за допустимостта на предявените искове. С оглед констатираната недопустимост на част от тях е прекратил производството с определение. Последното като препятстващо развитието на делото има преграждащ характер и на основание чл.274, ал.1 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба. Поради изложеното не е налице вероятната недопустимост на въззивното определение.
Вторият, третият и четвъртият въпрос не отговарят на общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 от ГПК. Те са предпоставени от разбирането на частния касационен жалбоподател, че липсва произнасяне от въззивния съд по отношение на твърденията му за неправилно определена от иървоинстанционния съд правна квалификация на иска. Така поставени въпросите не съответстват на данните по делото. С оглед оплакванията, съдържащи се в частната жалба, въззивният съд е извършил преценка на изложените от ищеца факти, обстоятелства и
Уточнения и е достигнал до извода, че правилната правна квалификация на иска е тази, посочена в исковата молба, а именно по чл.40 от ЗЗД.
Петият въпрос, свързан с обективното в исковата мобла искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за покумко-продажба на недвижим имот, е относим към предмета на спора. Не е обоснованналичието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като обжалваното определение е постановено в съответствие с цитираното от частния касационен жалбоподател Тълкувателно решение №3/29.11.2012г. по тълк.д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и коиститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и от постановеното в исковото производство съдебно решение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.З от ГПК за допускане на( касационен контрол на обжалваното определение на Варненски апелативен съд.
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 000 лв., съобразно представените доказателства за уговореното и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №407/25.06.2018г. по ч.т.д. №345/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА „Варна Инвестмънтс“ ООД, БИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, община Варна, ул. „Мита Генова“ № 17, да заплати на „Стардек България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Тополи, ул. „Дубровник“ № 54, бл.4, магазин № 6 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.