О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 22.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 07.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 194 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. К. Б. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1791 от 22.11.2011 год., по в.гр.д.№ 2467/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 3012 от 25. 05.2011 год., постановено по гр.д.№ 12437/2009 год. за отхвърляне на предявения от касатора, в качеството му на ищец, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за претъпени неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лв., в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2008 год., като в тежест на ищеца са поставени деловодните разноски за двете инстанции, възлизащи общо на сумата 2450 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона- чл.45 ЗЗД и на същественото процесуално правило на чл.154 ГПК- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че поради липса на данни относно механизма на настъпилото ПТП в приложения по делото, надлежно поправен, констативен протокол рег. на КАТ № 14307 от 12.11.2009 год. деликтната отговорност на водача на л.а. „Ауди А6” с ДК № С 82-40 ХВ не е доказана, поради което липсва основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на деленквента,функционално обусловена от същата.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК- основно и допълнително, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените като значими за крайния правен резултат по делото процесуалноправни въпроси, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, са за доказателствената тежест на страната, оспорваща, но не оборваща презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, при виновно причинените вреди от деликт, за доказателствената стойност на протокола за пътно – транспортно произшествие и прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, включително по отношение на установения с него механизъм на пътно-транспортното произшествие и противоправното поведение на водача в гражданския процес, за необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същите не са оспорени и за допустимостта въззивният съд да остави необсъдени част от приетите доказателства.
Като израз на визираното несъответствие със задължителната практика на ВКС е посочено ППВС № 7/65 год.- т.4, а с трайно установената практика на съдилищата – решения на ВС и ВКС № 836 от 18.03.1959 год., по гр. д. № 557/59 год. на І-во гр.о. на ВС; № 1205/2006 год. от 06. 10. 2006 год., по гр. д.№ 1801/2005 год. на ВКС, № 777/ 28. 08.1985 год., по гр.д.№ 519/ 85 год. на ІV-то г.о. на ВС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал.2 ГПК, съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за недоказано водачът на л.а. „АУДИ-А6”с ДК [рег.номер на МПС] – А. К. Г., чиято гражданска отговорност безспорно е застрахована в ответното АД, в качеството си на участник в пътното движение да е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на непозволено увреждане по см. на чл.45, ал.1 ЗЗД и по този начин с конкретни свой действия или бездействие да е станал причина за настъпване на пътно – транспортно произшествие на 15.06.2008 год., в резултат на което е ищецът, като пътник в същия лек автомобил е пострадал тежко.
Изложени са съображения, че установената от законодателя оборима презумпция за вината на делинквента е приложима само при ангажирани доказателства за проявено от последния противоправно поведение, което е пряка и непосредствена причина за настъпване на вредата, каквото в случая не е доказано от ищеца, вкл. поради отсъствие на искане за изслушване на специализирана авто-техническа експертиза за механизма на процесното пътно – транспортно произшествие.
При обосноваване на този си извод решаващият съд е отчел формалната доказателствената сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство по отношение на водача А. Г., на официален диспозитивен документ, като е отрекъл същото да има такава доказателствена стойност за начина на осъществяване на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Като лишен от правно значение е възприет в случая и съставения от органите на МВР констативен протокол – официален свидетелстващ документ,по съображения, че в съдържанието му отсъстват изрични констатации за причините за настъпване на пътния инцидент и механизма на неговото извършване.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, като значими за изхода на делото, попадат в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана, но поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, допълнителна процесуална предпоставка, е осъществено само по отношение на един от тях – за доказателствената стойност на протокола за пътно – транспортно в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.
Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, задължителна за съдилищата в страната, която е обективирана в решение № 85 от 28.05.2009 год., по т.д.№ 768/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 24 от 10.03.2011 год., по т.д.№ 444/2010 год. на І-во т.о. на ВКС.
В същите е прието, че неоспореният констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице –съставител, така и за самото удостоверителното изявление. Тази обвързваща формална доказателствена сила на протокола за ПТП, обаче, дори и когато констатациите в него са непълни, не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, вкл. чрез служебно назначаване на авто-техническа експертиза, в който смисъл е и приетото в т.10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, като проявеното процесуално бездействие от страната е без значение.
По отношение на останалите процесуалноправни въпроси твърдяното в касационната жалба противоречие при произнасянето на въззивния съд, както със задължителната съдебна практика, така и с трайно установена практика на съдилищата – отсъства.
Освен, че част от цитираните в тази вр. от касатора съдебни актове са въобще неотносими, то последователно в практиката си, израз на която са и служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 43/16.04.2009 год., по т.д.№ 648/2008 год. на ІІ т.о., № 28/28. 02.1999 год., по гр.д.№ 3114/97 год. на ІV г.о., № 817/13.12.88 год., по гр.д.№ 725/88 год. на ІV-то г.о. и др., съставите на касационната инстанция са поддържали становището, че актовете на органите на досъдебното производство, вкл. и постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, макар и да са официални документи по см. на чл.179, ал.1 ГПК, норма аналогична на чл.143, ал.1 ГПК / отм./, не представляват доказателство за механизма на пътно- транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Същите нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, каквато сила чл. 300 ГПК / чл.222 ГПК-отм./ придава единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при наличие на задължителна практика на ВКС, селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, поради което делото следва да бъде докладвано на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване, без да бъдат давани указани на страната за внасяне на допълнителна държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1791 от 22.11.2011 год., по в.гр.д.№ 2467/ 2011 год., по описа на с.с..
ДА СЕ докладва делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: