О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
[населено място], 26.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3603 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. К. Н., чрез процесуалния му представител адв. Р. М. против определение № 371/27.05.2015г. по в.ч.т.д. № 342/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд № 1116/23.03.2015г. по т.д. № 1491/2013г. описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на П. К. Н. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като необосновано съдът е приел, че страната е във възможност да заплати държавната такса, след като месечният доход на семейството му е два пъти по-малък от размера на дължимата такса. Моли за отмяна на обжалваното определение и освобождаване от задължение за внасяне на такса.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен за изхода на делото правен въпрос, като преценката на съда е сведена до формално обсъждане на предвидените в закона предпоставки, което е преградило пътя за защита на молителя единствено поради финансови причини. По отношение на допълнителния критерий за селектиране на частната касационна жалба се позовава най-общо на наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че за произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 ГПК следва да изходи от декларираните от молителя обстоятелства относно: притежавана 1/6 ид.ч. от лек автомобил, който е спрян от движение; 1/3 ид.ч. от недвижим имот , предмет на публична продан; 700 лв. от трудово правоотношение на съпругата; няма здравословни проблеми и е в трудоспособна възраст; признание на молителя, че притежава дялове в търговско дружество, което не развива дейност съобразно справка от Н.. Въз основа на така декларираното ВнАС е приел, че П. Н. разполага с имущество, достатъчно да покрие държавната такса от 1457,09лв.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. Настоящата инстанция не може и не е задължена да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира формулирания вече правен въпрос, но не и да го поставя за пръв път с определението си по чл.288 ГПК.
В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не посочва конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото. Навежда оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Общите основания за неправилност на обжалваното решение / чл.281,т.3 ГПК/, макар и да отговарят на изискването за редовност на касационната жалба относно точното им и мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, не могат да запълнят изискуемото съдържание на основанията за допускане на касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК/. Във фазата на селектиране на касационната жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Ето защо не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 371/27.05.2015г. по в.ч.т.д. № 342/2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: