2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.05.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 785 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „В. Ф. Г.&Ко КГ” със седалище и адрес на управление Ф.- Бекум, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 818 от 20.05.2011 год., постановено по т.д.№ 524/2010 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 12.08.2010 год., по т.д.№ 24/ 2009 год. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу „В.- У.”О. иск с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна решенията на ОС на съдружниците, проведено на 19.01.2009 год. за неговото изключване.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените процесуалния правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, анализирайки материалната законосъобразност на изводите на въззивния съд и правилността на осъществените процесуални действия е развил подробни съображения за допускане на касационното обжалване, поддържайки наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението му е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право, които обусловили решаващата му воля, обективирана в съдебния акт са:
1.„Дали въззивният съд пренебрегвайки ясната воля на съдружниците,изразена в чл.14, ал.5 от дружествения договор,може да тълкува тази разпоредба разширително в разрез с легалната дефиниция на понятието” обратна разписка” и за редовното свикване на ОС на О., да се приема за достатъчен фактът на получаване покана, независимо кога и къде е била връчена?”; 2.”Дали разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ представлява императивна забрана за въвеждане с дружествения договор на изискване за кворум на присъстващите на ОС на О., в случай на гласуване за изключването на съдружник, който според изискването за кворум, задължително трябва да присъства, за да бъде взето валидно решение за изключването му?” 3.”Какви са критериите за определяне на подходящ период от време между отправеното предупреждение за изключване на по чл.126, ал.3 и провеждането на ОС, на което се взема решение относно изключването, респ. кога този период може да се счита за подходящ и съразмерен спрямо твърдяното нарушение?” Поддържаният селективен критерий по отношение на първия и третия формулирани въпроси е този по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, аргументиран с липсата на установена съдебна практика по първия и с необходимост от осъвременяване на съдебната практика , във вр. с тълкуване и прилагане на чл.126, ал.3 ТЗ. Въведеното по отношение на втория формулиран въпрос на материалното право, основание е по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Като израз на визираното противоречие се сочат решение на ВКС: № 455/04. 06. 2008 год., по т.д.№ 99/2008 год. и №534/2004 год.,по т.д.№ 1395/2003 год. .
Допълнително по въпроса , свързан с приложението на чл.137, ал.3 ТЗ, с оглед наличие на законова възможност за предвиждане изискване за кворум в дружествения договор жалбоподателят се позовава на противоречивото му разрешаване в практиката на съдилищата, като израз на което е посочено решение на Р. от 01.06.2009 год. и решение на ВКС № 612/05.12.2004 год., по т.д.№ 116/2004 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на изискуемите се законови предпоставки и алтернативно на липсата на сочените в касационната жалба касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което исковата претенция по чл.74, ал.1 ТЗ е отхвърлена въззивният съд, обсъждайки подробно всички наведени от ищеца доводи и оплаквания за допуснати нарушения при свикване и провеждане на процесното ОС, е приел, че за същото той е бил редовно поканен по см. на чл.139 ТЗ , независимо, че безспорно не е била спазена клаузата на чл.14,т.5 от дружествения договор, която изисква ОС на ТД – ответник да се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник с обратна разписка, най- малко 14 дни преди датата на заседанието.
Изложени са съображения, че тази покана е връчена на съдружника- ищец чрез куриер, което дори в по- висока, от установения в дружествения договор ред, степен гарантира сигурност на уведомяването.
Според въззивния съд обстоятелството, че и в датата случая- чрез куриер и чрез писмо с обратна разписка пратката трябва да достигне лично до адресата, означава, че клаузата на устройствения акт на ответното ТД- чл.14,ал.5 не е нарушена и известяването на страната е законосъобразно по см. на чл.139 ТЗ.
Като неоснователно, при така събраните по делото доказателства, е преценено и оплакването за липса на мнозинство при вземане на решението за изключване, предвид императивно разпореденото от чл. 137, ал.3, изр.3 ТЗ, което прави неприложима клаузата на дружествения договор, с възприетото различно разрешение.
По отношение твърдяната неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му със закона- чл.126, ал.3 ТЗ- недаване на подходящ срок за коригиране на поведението от страна на изключвания съдружник,Софийски апелативен съд, е изложил съждения, че времетраенето му от близо месец, изключва да е недостатъчен и незаконосъобразен.
Следователно от решаващите мотиви на въззивния съд се налага правен извод, че поставените от касатора материалноправни въпроси попадат в приложното поле на касационното обжалване, като релевантни за крайния изход на делото.
По отношение на първия от тях е осъществено и специфичното изискване на въведения критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото практика, свързана с конкретно поставения правен въпрос отсъства.
По отношение на третия въпрос, т.3 е неприложима, при служебно известната на настоящия съдебен състав задължителна практика на касационната инстанция по същия, която няма основание да бъде изоставена, за да бъзе възприета различна и според която при липса на законова регламентация в ТЗ, относно спазване на определен срок между връчването на предупреждението за изключване и решението на ОС, преценката за предоставяне и продължителност на срока за корекция поведението на съдружника е винаги обусловена от вида на нарушението.
С оглед изложените съображения искането за допускане на касационното обжалване се явява основателно за произнасяне по първия от поставените въпроси на материалното право.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 818 от 20.05.2011 год., постановено по т.д. № 524/2010 год., по описа на с.с..
ДАВА УКАЗАНИЯ на касатора, че следва в едноседмичен срок, считано от съобщаването, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 40.00 лв. /четиридесет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при невнасяне на указаната държавна такса касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изпълнение на така дадените указания делото да се докладва по компетентност на Председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: