3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N557
София, 24.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1158/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Централен кооперативен съюз срещу въззивно решение № 266 от 21.05.2010 г. по т.д.№ 3296/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 12.08.2009 г. по гр.д.№ 402/2006 г. на Софийски градски съд е отхвърлил предявения от касатора срещу „П., рехабилитация и отдих” ЕАД-София иск по чл.59 ЗЗД в уважения му размер от 31 611 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание от ответника на почивен дом „Е.”, находящ се в к.к.Д., собственост на ищеца в периода 03.01.2001 г. – 31.12.2002 г.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация по въпроса дали реалното ползване на имота от лицето, което го държи без основание е факт с правно значение при спор по чл.59 ЗЗД, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата, обективирана според него в приложените към изложението му съдебни актове.
Ответникът по касация „П., рехабилитация и отдих” ЕАД в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд приел за установено въз основа на влязло в сила решение, че собствеността върху процесния почивен дом е възстановена на ищеца по силата на § 1 от ДР на Закона за кооперациите. С решение № 1748 от 26.08.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 256/2004 г., ІV г.о. по отношение на ответника е признато правото на собственост върху процесния почивен дом и последният е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода 07.08.1991 г. – 27.07.1995 г. Прието е, че предвид липсата на възникнало след постановяване на решението на валидно правоотношение между страните по отношение на процесния почивен дом ответникът държи имота без основание. За да счете за неоснователен предявения с правно основание чл.59 ЗЗД иск, съдът е приел, че от правно значение от една страна е реалната характеристика на имота през процесния период, с оглед остойностяване на действителната наемна цена, съизмеряваща обедняването на ищеца и от друга липсата на конкретни данни за неговото ползване в аспект обогатяване на ответника, за които обстоятелства не са ангажирани доказателства по делото, въз основа на които съдът и служебно би допуснал ССЕ в съответствие с чл.130 ГПК (отм.). Обратното, според заключението на изслушаната такава, към момента на изготвянето й сградите не са съществуват, тъй като са разрушени и на тяхно място се изгражда нов обект. Освен това единственият свидетел, разпитан по делото сочел, че имотът в този период не е ползван, а единствено охраняван. Дори да се приемело, че това дали ответникът е ползвал реално имота е ирелевантно, то с оглед необходимостта от установяване на обедняването на ищеца последният не е обезпечил доказателствата, релевантни за фактическото състояние на почивния дом, а отттам и за възможността да се реализират приходи от експлоатацията му.
Настоящият състав приема, че са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото по формулирания в жалбата материалноправен въпрос поради обуславящото му за изхода на делото значение.
Доказано е и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като даденото от въззивната инстанция разрешение по него е в противоречие със съдебната практика – Решение № 42 от 10.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 587/2008 г., І т.о.; Решение № 4 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5382/2007 г., ІІ г.о. и Решение № 124 от 26.06.2007 г. на САС по гр.д.№ 92/2007 г., потвърдено с Решение № 90 от 10.03.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 635/2007 г., постановено между същите страни и на същото основание, но за предходен период. В цитираните съдебни актове е застъпено становището, че обедняването на собственика е налице независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал ефективно имота и дали е реализирал приходи.
С оглед приетото от съдебния състав наличие на критерия по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на вззивното решение, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да представи по делото доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 1 195.18 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 21.05.2010 г. по т.д.№ 3296/2009 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Централен кооперативен съюз в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 195.18 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: