О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1244 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. М. П. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1386/20.07.2011 год., постановено по гр.д.№ 1524/2011 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1198 от 03. 07.2011 год., по гр.д.№ 9395/2009 год. и е отхвърлен предявения от настоящия касатор, като ищец, иск по чл. 226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.02.2007 год. пътно- транспортно произшествие за разликата от 13 500 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
В изложение, основано на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, макар и твърде общо и с непрецизна правна формулировка, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Поддържа, макар и с непрецизна правна формулировка, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, е свързан с приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и критериите за определяне на същото, е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ се присъжда в значително по-висок размер от определения от Софийски апелативен съд, застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалия морални вреди. Същевременно, според касатора, обстоятелството, че по въпроса за размера на застрахователните обезщетения, определени по правилото на чл.52 ЗЗД, съществува твърде разнородна практика на съдилищата, обуславя допускане на касационното обжалване и с цел за уеднаквяване на съдебната практика, което се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 КЗ – друг самостоятелен критерий за достъп до касационен контрол.
Като израз на визираното противоречие са посочени решение на СГС от 19.04.2010 год., по гр.д.№ 9327/2009 год.; решение на Софийски апелативен съд № 669/12.07.2010 год., по гр.д.№ 399/2010 год. и определение на второ търговско отделение на ВКС № 41/20.01.2010 год., по ч.т.д.№ 663/2009 год., постановено по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна ЗК Л. И.” АД, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразила по допускане на касационното обжалване, по съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведеното основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Поставеният от касатора въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по 226, ал.1 КЗ е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен резултат по спора, поради което се явява релевантен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Налице е и първият от визираните критерии за селекция, попадащ в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане касационното обжалване, в случая също е налице.
Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена както в задължителното за съдилищата ППВС № 4/ 68 год., така и в съобразеното със същото решение на второ търговско отделение на ВКС № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, цитирано от касатора, според което справедливо обезщетяване по см. на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице.
Обстоятелството, че при определяне на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на причиненото ПТП неимуществени вреди на ищеца, настоящ касатор, Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти – анатомично невъзстановената увредена лява ключица на ищеца с трайно фиксиран външен край на същата на около 1 см. над анатомично определено и място, трайно настъпилото ограничаване на движенията за вдигане на ръката над раменния пояс и следващите от това битови неудобства, наличието на евентуални бъдещи хронични болки на мястото на травмата при промяна на времето за период от няколко години, отразяването им, предвид възрастта на пострадалия, върху жизнения му статус обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия и достатъчен за възмездяване причинените на увреденото лице морални вреди, размер парично обезщетение, като заместваща поправянето им облага.
Следователно доколкото съществуващото различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от спецификата на отделните обективни факти, относими към определянето му, във всеки конкретен случай, а от различно спрямо даденото в т.11 от ППВС № 4/ 68 год. тълкуване на чл.52 ЗЗД и приетото в цитираното решение на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по новия процесуален ред, то противоречие по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице, поради което искането за допускане касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
Що се касае до поддържаното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, то е неоснователно.
Съгласно задължителните за съдилищата указания в т.4 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, същото е налице, когато се налага чрез конкретно корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота на закона или поправена неяснотата в отделната правна норма, както и когато липсва съдебна практика- противоречива или не, или е необходимо съществуващата, макар и правилна съдебна практика да бъде осъвременена, поради настъпила промяна в законодателството и обществено- икономическите отношения
Следователно обстоятелството, че изрично в чл.52 ЗЗД законодателят е посочил критерия, въз основа на който следва да бъде определен размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане, а с ППВС № 4/68 год. са дадени и задължителни указания по приложението и тълкуването на сочената законова разпоредба, които са възприети и в редица, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС, едно от които е и посоченото от касатора, е достатъчно, за да се отрече несъвършенство на закона или празнота в същия, преодолими по пътя на разглеждане на настоящата касационна жалба, както и необходимост от уеднаквяване практиката на съдилищата чрез разглеждането и по същество.
Отделен в тази вр. е въпросът, че доколкото общественото разбиране за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД на даден етап от развитие на обществото, е всякога детерминирано от икономическата конюнктура в страната, то е обективно невъзможно да бъдат изравнени чрез уеднаквяване на съдебната практика по реда на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК застрахователните обезщетения, присъждани в Република България с тези, които се изплащат и съдебно определят в останалите държави-членки на ЕС.
Водим от горното и като взе предвид, че на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК Р. М. П. е освободен от внасяне на д.т. настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд 1386/20.07.2011 год.,по гр.д.№ 1524/2011 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд № 1198 от 03.07.2011 год., по гр.д.№ 9395/2009 год. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от Р. М. П. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.02.2007 год. пътно- транспортно произшествие за разликата от 13 500 лв./ тринадесет хиляди и петстотин лева/ до пълния претендиран размер от 30 000 лв./ тридесет хиляди лева/.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: