4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
Гр.София, 15.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1618 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С., [населено място] срещу решение № 761/03.02.15г., постановено по гр.д.№ 10385/14г. от Софийския градски съд, с което е обезсилено решение № І-40-165/08.05.14г. по гр.д. № 20744/12г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска, предявен от касатора по реда на чл.134 ЗЗД против „К. Ж., клон България”, [населено място] и „К. Общо застраховане, клон България”, [населено място] за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 14588лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Кредитна протекция” от 11.02.10г. във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на Е. Г. С. – солидарен длъжник по договор за банков кредит за оборотни средства № 1/11.02.10г., както и Софийският градски съд е прекратил производството по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Отговор на касационната жалба е постъпил от [фирма], [населено място] (конституиран съищец в производството по иска по чл.134 ГПК), в който е изразено становище за основателност на жалбата и за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Ответниците „К. Ж., клон България”, [населено място] и „К. Общо застраховане, клон България”, [населено място] не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – настоящ касатор не притежава процесуална легитимация досежно съдебно предявеното право, поради което искът е недопустим. Изложени са съображения, че нормата на чл.134 ЗЗД предвижда процесуална субституция, като дава на кредитора правно средство срещу бездействието на неговия длъжник, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали общото обезпечение по чл.133 ЗЗД. Легитимацията на ищеца по чл.134 ЗЗД следва от изложени изрично твърдения на ищеца, че има неудовлетворено вземане спрямо титуляра на заявеното при условията на чл.134 ЗЗД право. Според решаващия състав в исковата молба не се съдържат фактически твърдения на ищеца да има конкретно неудовлетворено вземане към [фирма], както и твърдения, че бездействието на длъжника по събиране на неговото вземане от застрахователите ответници, ще доведе до намаляване на имуществото, което не е достатъчно да покрие задълженията му.
В исковата молба ищецът е твърдял, че е длъжник на банката при условията на пасивна солидарност с Е. С. по договор за кредит. Длъжникът С. е сключил с ответниците договор за застраховка „Кредитна протекция” в полза на [фирма] с покрит риск „Смърт”. Застрахованият е починал на 21.11.11г., като застрахователите са отказали изплащането на застрахователно обезщетение. Според ищеца той е кредитор на банката досежно законовото й задължение по чл.199а КЗ /отм./ с извършеното от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение да погаси дълга по договора за кредит. Въззивният съд е приел, че нормата на чл.199а КЗ /отм./ урежда задължението на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, в случая – на кредитор, при настъпил застрахователен риск, но не създава вземане на застрахованите длъжници или на трети задължени по договора за кредит лица към банката кредитор. Погасителният ефект върху целия дълг при заплатено застрахователно обезщетение при настъпил риск „Смърт” на един от солидарните длъжници по договор за банков кредит, също не следвало да се тълкува като източник на вземане на останалите солидарни длъжници към банката.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Касаторът поставя следните въпроси: 1.Съществуването на твърдяно в исковата молба право на ищеца обуславя ли неговата процесуална легитимация?; 2. Процесуално легитимирано ли е задълженото да погаси парично задължение по договор за банков кредит лице да предяви иск по чл.134, ал.1 ЗЗД, с който цели да упражни имуществените права на банката по договор за застраховка по чл.199а КЗ /отм./, при заявено твърдение в исковата молба, че погасителният ефект, който упражняването на въпросните права би имал върху кредитното задължение, обосновава качеството му на кредитор по отношение на банката?; 3. Налице ли е процесуална легитимация на ищеца по иск по чл.134 ЗЗД, когато в исковата молба ищецът твърди, че е кредитор по отношение на задължение на неговия съищец да приспадне от задълженията на ищеца по сключен помежду им договор вземането, което съищецът ще получи при уважаване на осъдителния иск, който е предмет на същото производство? и 4. За наличието на процесуална легитимация на ищеца по иска по чл.134 ЗЗД във вр. с чл.199а КЗ /отм./ задължителна предпоставка ли е наличието на твърдение от негова страна, че бездействието на банката, чиито имуществени права по договор за застраховка по чл.199а, ал.1 КЗ /отм./ цели да упражни, ще доведе до намаляване на нейното имущество, което няма да бъде достатъчно, за да покрие вземането на ищеца към нея?.
По първия въпрос касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието на въззивното решение с решение № 401/29.10.10г. по гр.д.№ 1494/09г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 61/13.06.14г. по гр.д.№ 3306/13г. на ВКС, ІV г.о. Относимо към поставения правен въпрос разрешение по реда на чл.290 ГПК е дадено в първото решение. Съставът на ВКС е посочил, че процесуалната легитимация и на двете страни в процеса произтича не от някакви обективни факти, които следва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както същото е индивидуализирано в основанието и петитума на исковата молба. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие, а е изцяло в съответствие с практиката на ВКС. Недопустимостта на иска е изведена от една страна, от липсата на твърдение от ищеца, че е кредитор на банката за конкретно вземане и от друга страна, от изложените факти, от които следва логическият извод, че ищецът е длъжник на банката. В тази връзка настоящият състав счита, че в практиката на ВКС е даден отговор и на поставения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК четвърти въпрос, като конкретните твърдения, които следва да са въведени в исковата молба за обосноваване на легитимацията на ищеца се определят от вида на претендираното спорно право. В случая съществуването на практика на ВКС по смисъла на ТР № 1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС изключва приложното поле на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият и третият въпроси обвързват легитимацията на ищеца по иска с твърденията за съществуващи негови права, произтичащи от разпоредбата на чл.199а КЗ. В решение № 1861/26.11.12г. по гр.д.№ 1599/11г. на Софийския апелативен съд, представено от касатора за обосноваване наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е разгледана друга хипотеза – по иск, предявен по реда на чл.134 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Живот”, като ищците са били наследници на длъжник на застрахования кредитор на наследодателя, както и същите са били и трети, ползващи се от застраховката лица. Правата по чл.199а КЗ /отм./ са права на кредитора, в чиято полза е сключена застраховката, докато трето лице, което не е страна по застрахователния договор, разполага с право да получи обезщетение срещу застрахователя съгласно чл.242 КЗ /отм./, но само ако е платило задължението на застрахования на неговия кредитор, в чиято полза е била сключена застраховката. С оглед на поставените от касатора въпроси, то и легитимацията му по предявения по реда на чл.134 ЗЗД иск налага въвеждането на конкретни твърдения (за плащане), каквито не са налице. В другите представени с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на първоинстанционен и въззивен съд е коментирана процесуалната легитимация на ищеца, но с оглед на въведено твърдение, че същият е кредитор на кредитора на длъжника, срещу когото е предявен искът. По тези съображения ВКС констатира, че по поставените въпроси от касатора въпроси по чл.280, ал.1 ГПК не е налице противоречие в практиката на съдилищата.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 761/03.02.15г., постановено по гр.д.№ 10385/14г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: