4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр. София, 18.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2550 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Петрова и П. Г. П. срещу определение № 1871/18.07.2015г. по ч.гр.д. №2774/15г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено разпореждане от 01.06.2015г. по гр.д. №4444/2015г. на СГС, І ГО, с което е отказано освобождаването на И. Г. Петрова и П. Г. П. от внасянето на държавна такса.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поддържат,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следния въпрос, който е обусловил правните му изводи: От значение ли е при произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 от ГПК обстоятелството дали в тежест на молителя съществуват и други разходи, освен държавната такса, от която молителят иска да бъде освободен? Позовават се на определение №149 от 31.03.2015г. по гр.д.№1578/2015г., на ВКС, ГК, І г.о., определение № 832 от 21.11.2014г. по ч.гр.д.№5808/2014г., на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и определение №204 от 16.09.2013г. по гр.д.№2827/2013г., на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Излагат доводи, че въззивният съд не е взел предвид всички подлежащи на проверка обстоятелства, като не е отчел наличието на други разходи в тежест на ищците, а именно разходите за изплащане на кредит и за парадонтално лечение на П. П..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
И. Г. Петрова и П. Г. П. са предявили срещу [фирма] обективно съединени искове за установяване нищожността на отделни клаузи от договор за банков кредит №HL 31869/29.01.2008г., както и искове с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на суми в размер на 3 711,09 лева – недължимо платени суми под формата на договорна годишна такса за управление по договора за кредит, 10 201,49 лева – недължимо платени суми, поради неправилно приложена методология при увеличаване на размера на приложимия БЛП за кредит в швейцарски франкове и 25 589,61 лева – недължимо платени суми, поради неправилно приложена методология за определяне на БЛП по всяко едно от месечните погасителни плащания. С определение от 25.02.2015г. по гр.д.№16548/2013г. на Софийски районен съд, производството по последния иск е отделено и е изпратено на СГС по компетентност. С разпореждане от 14.04.2015г. СГС, І – 8 състав, е указал на ищците в двуседмичен срок от съобщението да представят доказателства, че са внесли по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 013,58 лева. С молба от 30.04.2015г. ищците са поискали да бъдат освободени от заплащането на дължимата държавна такса. С молбата са представени и декларации за материално и гражданско състояние, в които И. Г. Петрова е посочила,че получава месечен доход в размер на 875 лева и притежава ? ид. част от апартамент в [населено място] и лек автомобил с година на производство 1996г., а П. Г. П. е посочил,че получава месечен доход в размер на 780 лева и притежава ? ид. част от апартамент в [населено място] и лек автомобил с година на производство 1996г. Посочили са,че имат задължения по договор за кредит, сключен от тях за закупуването на общото им жилище, като са представили и доказателства за извършени от ищеца П. разходи за лечение. С разпореждане от 01.06.2015г. по гр.д. №4444/2015г. на СГС, І ГО, е отказано освобождаването на И. Г. Петрова и П. Г. П. от държавна такса. За да потвърди разпореждането на СГС, Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателите разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавната такса, като е съобразил реализираните от тях месечни доходи и притежаваното от тях жилище, и е посочил, че наличието на други разходи е без значение в случая.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросът, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, е обуславящ за изхода на спора, доколкото касае правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. Жалбоподателите обаче не обосновават наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Определенията на ВКС на РБ, на които жалбоподателите се позовават, не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото с първото определение №149 от 31.03.2015г. по гр.д.№1578/2015г., на ВКС, ГК, І г.о., не е допуснато касационно обжалване, тоест няма произнасяне на ВКС по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а останалите две определения са постановени по реда на чл.274 ал.2 от ГПК и съответно чл.83 ал.2 от ГПК.
Следва да се отбележи въпреки това, че Софийски апелативен съд е съобразил задължителната практика на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частните жалбоподатели –ищци по предявения иск, е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадените от тях декларации за материално и гражданско състояние, като е преценил стойността на притежаваното от тях имущество и получаваните от тях доходи и същевременно е обсъдил и доводите им за месечните им разходи за погасяване на кредита. Изводът, че наличието на други разходи е без значение за възможността на ищците да заплатят определения размер на държавната такса е обусловен от преценката за наличие на достатъчно имущество, което въпреки разходите позволява да се отделят средствата за заплащане на дължимата такса. Правилността на изводите на въззивния съд, на база на интерпретация на писмените доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тези факти, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение № 1871/18.07.2015г. по ч.гр.д. №2774/15г. на Софийски апелативен съд, ТО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1871/18.07.2015г. по ч.гр.д. №2774/15г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2.