4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
[населено място], 11.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2937 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1617 от 10.07.2017г. по т.д. №1364/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №36 от 10.01.2017г. по т. д. №5670/2015г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗК [фирма], [населено място], иск за заплащане на сумата 27 000 лева – дължимо въз основа на сключен договор за имуществено застраховане „Автокаско“ под формата на застрахователна полица №930011023050/15.03.2015г. обезщетение за вредите, причинени в резултат на кражба на МПС „Б. Х5“, с рег. [рег.номер на МПС] .
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приел, че уведомяването за промяната в собствеността на застрахованото МПС е условие за встъпването на приобретателя в застрахователното правоотношение, а неуведомяването за промяната на собствеността е основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение. Поддържа, че при имуществените застраховки основанията за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение са предвидени в чл.211 от КЗ /отм./ и хипотезите са изрично изброени, като неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността не е предвидено като самостоятелно основание за отказ за заплащане на обезщетението.
В изложението си по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради произнасяне на въззивния съд по следния материалноправен въпрос: 1. Неуведомяването на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за смяната на собственика на застрахованото МПС, съгласно изискването на чл.212 ал.1 предл. 2 от КЗ /отм/, води ли автоматично до изгубване на правото да се получи застрахователно обезщетение от новия собственик? Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №15 от 12.04.2012г. по т.д. №454/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №168 от 11.05.2016г. по т.д. №2284/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността на застрахования по имуществена застраховка „Каско на МПС“ автомобил, съгласно чл.212 ал.1 предл.2 от КЗ /отм./, не предпоставя автоматично изгубване на право на застрахователно обезщетение за приобретателя, тъй като същият встъпва в правата по застрахователния договор и неуведомяването не е предвидено от закона като условие за встъпването, както и няма законово предвидено основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължението по чл.212 ал.1 предл.2 от КЗ /отм./.
Ответникът по касация ЗК [фирма], [населено място], поддържа, че решението е правилно и обосновано, както и че не са налице предпоставки за допускане на касационното му обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е установил, че
на 15.03.2012г. между Я. Н. П. и ЗК [фирма], [населено място], е сключен договор за застраховка „Каско на МПС” /застрахователна полица № 930011023050/ на собствен на застрахования П. лек автомобил „Б.“, модел „Х5“, с рег. [рег.номер на МПС] , със срок на действие от 16.03.2013г. до 15.03.2014г. Съдът е установил, че в чл.13 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК [фирма], [населено място], е предвидено, че при промяна в собствеността върху МПС, застрахователният договор се прекратява автоматично от момента, в който според българското законодателство се осъществи основанието за придобиване на правото на собственост от новия собственик, като застрахователят може по своя преценка да продължи действието на договора по отношение на новия собственик, посредством изрично писмено съгласие, обективирано в анекс към него. Също е приел за установено, че на 11.09.2013г. между застрахования Я. Н. П. и ЗК [фирма], [населено място], е сключен договор за продажба на застрахования автомобил, както и че между 18 часа на 17.02.2014г. и 10 часа на 18.02.2014г. е установено настъпването на застрахователно събитие „кражба” на автомобила, който е бил е бил отнет от неизвестен извършител. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е счел за основателно възражението на ответника, че договорът не е породил правно действие спрямо ищеца, доколкото застрахователният договор е сключен с предишния собственик на лекия автомобил и по делото не са установени обстоятелства за продължаване на действието му чрез анекс с новия приобретател. Приел е, че приложимата разпоредба на н
чл. 212 ал.1 от КЗ /отм./, е диспозитивна и изрично предвижда възможност в договора да се уговори нещо различно от предвидено в закона, каквато уговорка в случай е налице в чл.13 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК [фирма], [населено място].
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма
В случая формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос, не съответства на мотивите на обжалваното решение, поради което не се явява обуславящ за извода за неоснователност на предявения иск. Въззивният съд не е изразил становище, че неуведомяването за прехвърлянето на собствеността върху застрахования автомобил съставлява основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение. За отхвърли предявения иск, съдът е приел, че застрахователното правоотношение е било прекратено с прехвърлянето на собствеността, тъй като страните са постигнали съгласие за отклонение от диспозитивната разпоредба на чл. чл.212 ал.1 предл.1 от КЗ /отм./, като в чл.13 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК [фирма], [населено място], е предвидено като изискване изрично писмено съгласие, обективирано в анекс към договора, за да продължи той действието си по отношение на новия собственик. Поради това не е налице и противоречие между обжалваното въззивно решение и цитираната от касатора практика на ВКС, която касае хипотези, в които застрахователният договор не е прекратил действието си и новият собственик е встъпил в застрахователното правоотношение поради липса на изрична уговорка, изключваща приложението на чл.212 ал.1 предл.1 от КЗ /отм./.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г./ за допускане на касационен контрол на обжалваното решение на Софийски апелативен съд.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр. чл.78 ал.8 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ЗК [фирма], [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно вида на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и извършените от ответника процесуални действия.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1617 от 10.07.2017г. по т.д. №1364/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, офис №14, да заплати на ЗК [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата 100 лева /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.