3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 637
София, 20.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 616/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 1582 от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 2280/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която се оставя в сила решение № 1782 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 8652/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от нея срещу [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на търговското дружество, че не му се дължи разликата над сумата 667.23 лв. до предявения му размер от 2 571.58 лв. като стойност на незаплатена от нея топлинна енергия за периода от 01.05.2002 г. до 31.12.2004 г.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му със закона, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че вземането по договорите за доставка на топлоенергия попадат в обхвата на чл. 111, б“в“ ЗЗД и за тях важи краткият тригодишен давностен срок.
В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за изхода на делото се сочат въпросите периодични ли са по смисъла на чл. 111, б“в“ ЗЗД задълженията за заплащане цената на доставена топлоенергия и обусловения от отговора му въпрос за периода на погасителната давност, за които се подържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена по новия процесуален ред. Позовава се на Решение № 168 от 22.12.2009 г. по т.д.№ 408/2009 г., ТК, ІІ т.о. и на Определение № 192 от 15.04.2010 г. по т.д.№ 1095/2009 г., ТК, ІІ т.о.
Ответната по касация страна [фирма] оспорва допустимостта на касационната жалба по съображения, изложени в писмения й отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, въпрос, който е разрешен с определение № 441 от 07.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 329/2011 г.,І т.о., поради което същата е процесуално допустима.
С постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение е потвърден изводът на първата инстанция за неоснователност на предявения от касаторката отрицателен установителен иск за недължимост на вземането на [фирма] по изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”к” ГПК (отм.) по ч.гр.д.№ 4791/2008 г. на РС – Пловдив, издаден общо за сумата 3 374.29 лв. – цена на топлинна енергия за периода 01.05.2002 г. – 30.04.2007 г.; лихва за забава в размер на 1 328.67 лв. и разноски 94.06 лв. За да обоснове крайния си извод за неоснователност на предявения отрицателен иск за сумата 2 571.58 лв., недължимостта на която е обоснована от ищцата с възражение за погасяване на вземането в посочения му размер по давност, въззивният съд приел, че не се касае за периодично задължение по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, независимо от задължението за помесечно заплащане на доставената топлинна енергия, поради което приложима е общата погасителна давност.
Настоящият състав приема, че са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото по формулираните в жалбата материалноправни въпроси поради обуславящото им за изхода на делото значение.
Доказано е и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като даденото по тях от въззивната инстанция разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, израз на която са както цитираните в изложението съдебни актове на ВКС, така и с ТР № 3/2011 на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 38.00 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1582 от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 2280/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора М. А. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 38.00 лв., като й се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: