3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
[населено място], 14.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2928 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 396 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №247/24.04.2015г. по в.гр.д.№239/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение №2586 от 08.04.2015г. по гр.д. №903/2015г. на Пловдивски окръжен съд и е допуснато обезпечение на предявения по гр.д. №903/2015г. отрицателен установителен иск по чл.440 от ГПК от А. Монтанте против [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], за установяване по отношение на ответниците, че сумата от 204 960 лева, предоставена в залог от А. Монтанте чрез внасяне по сметка на ПОС като замяна на обезпечителна мярка по ч.т.д. №369/2011г. на ПОС и преведена по силата на разпореждане №1668/25.03.15г. по т.д. №369/11г. на ПОС по сметка на ЧСИ Мурджанова, въз основа на запорно съобщение по изп. дело №1831/2013г. не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело [фирма], [населено място], чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело№1831/2013г. по описа на ЧСИ Мурджанова по отношение на сумата 204 960 лева, предмет на предявения по гр.д.№903/15г. на Пловдивски окръжен съд отрицателен установителен иск“.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е обуславящ за изхода на спора: Следва ли да се счита за доказателство по смисъла на ГПК документ, който не е преведен на български език и е приет за негодно доказателство, а въззивната инстанция приема същия документ за убедително писмено доказателство. Поддържа, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №84/03.06.2013г. по гр.д.№1300/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., което вменява задължение на съда да укаже на страната да представи превод на представените документи на български език..
Ответникът по частната жалба А. Монтанте, моли същата да не бъде допускана до касационен контрол. Поддържа, че преценката за вероятна основателност на иска и наличието на останалите предпоставки за допускане на обезпечението, е извършена в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с определение №184/13.03.2013г. по ч. гр.д. №50/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №96/23.07.2013г. по т.д.№1076/2011г. на ВКС, ТК.
Останалите ответници [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да отмени определението на първоинстанционния съд и да допусне обезпечение на предявения от А. Монтанте иск с правно основание чл.440 от ГПК, въззивният съд е приел, че искът е допустим и вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Преценката относно доказателствената стойност на непреведените писмени документи, е от значение за изхода на делото, но не е единствено обуславяща за неговия изход. Съдът е обсъждал всички представени по делото документи, удостоверяващи произхода на сумата, предоставена в залог чрез внасяне по сметка на ПОС като замяна на обезпечителна мярка по ч.т.д. №369/2011г. на ПОС. При това, наред с документ за банков превод от 03.08.2011г., /който към настоящия момент не се намира по делото, въпреки, че е цитиран сред приложенията към исковата молба и е обсъден от Пловдивски апелативен съд/, съдът е съобразил и останалите писмени доказателства, включително писмо на УБИ – Банка Пополаре Търговия и промишленост, [населено място], от 16.02.2015г., което е представено по делото в превод на български език. Доколко изводът за наличието на убедителни писмени доказателства, установяващи вероятната основателност на иска, не е формиран само на представения непреведен документ от 03.08.2011г., то преценката на този документ няма самостоятелно значение за произнасянето по предмета на спора. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на този правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като разглеждането му от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд.
На ответника по частната касационна жалба не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото няма такова искане, нито доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №247/24.04.2015г. по в.гр.д.№239/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.