4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
[населено място], 18.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2501 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Търговска Лига-Национален Аптечен Център“АД против решение № 1529/20.06.2018г. по т.д. № 5520/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № от 18.11.2015г. по т.д. № 164/2014г. на ОС-Монтана в частта за отхвърляне на предявения от касатора против МБАЛ „Св.Петка“АД иск с правно осн.чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 340 170,02 лв. – неустойка.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, както и за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ „Св.Петка“АД в писмения си отговор оспорват основателността на жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Третото лице помагач „СБАЛК Видин“ЕАД поддъжа становище, че касационната жалба е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между МБАЛ“Св.Петка“АД като наемодател и „СБАЛК Видин“ЕАД като наемател е бил сключен договор за наем от 08.08.2013г. на недвижим имот, находящ се в блок „ А“ на основен болничен корпус. Уговорено е било по време на извършване на ремонтните работи по преустройство на наетите помещения в лечебно заведение наемателят да не заплаща наем, както и че при предсрочно прекратяване на договора за наем от страна на наемодателя без виновно поведение от страна на наемателя първият се задължава да заплати неустойка в размер на стойността на направените инвестиции за изграждането, оборудването и пускането в експлоатация на обекта. В чл.19 от договора страните са предвидили до 30 дни след окончателно завършване на строително-ремонтните работи да сключат осем договора, необходими за упражняване дейността на наемателя. На 22.08.2013г. касаторът е заместил „СБАЛК Видин“ЕАД в наемния договор със съгласие на наемодателя като изрично в договора за заместване е поел към МБАЛ „Св.Петка“АД определени права и задължения, свързани с изграждането на специализирана болница по инвазивна кардиология [населено място], включително по-горе упоменатите права за обезщетения и неустойки. На 06.11.2013г. „СБАЛК Видин”ЕАД и МБАЛ „ Св.Петка”АД са сключили единадесет договора, осем от които по чл.19 от договора за наем, в които е било предвидена възможност за едностранно прекратяване от всяка страна с едномесечно предизвестие. МБАЛ”Св.Петка”АД е прекратило седем от сключените на 06.11.2013г. договори с едномесечно предизвестие. Въз основа на горните фактически констатации въззивният съд е приел, че не се е осъществило условието, предвидено в чл.15 от процесния наемен договор. Същият не е бил едностранно прекратен от наемодателя. За неоснователно е счетено твърденито на касатора, че е налице функционална свързаност между договорите /за съпътстващи медицински услуги/ по чл.19 от процесния наемен договор и същия този договор. Посочени са били аргументи за липса на обвързване на горепосочените договори по силата на изрична уговорка; предвид срока на договорите за съпътстващи медицински услуги – за 1г., при срок на наемния договор от 3 г.; наемателят е продължил да заплаща наемна цена и консумативи за процесния имот до м.01.2015г., а договорите за съпъстващи медицински услуги са били прекратени още на 06.12.2013г. Въззивният съд не е споделил доводите на касатора и за смесен характер на договора от 08.08.2013г. Според САС последният разкрива характеристики на типичен договор за наем, като не предвижда страните по него съвместно да създадат лечебно заведение, а такова да се създаде само от наемателя, който сам да го стопанисва и управлява.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Ако длъжникът-наемодател се е поставил в невъзможност да изпълни, изправната страна /наемател/ може ли да упражни правообразуващото си право да прекрати действието на договора като го развали с предявяване на исковата молба?; 2/ Развалянето на договора от изправната страна, поради виновно неизпълнение на длъжника, пречка ли е да се иска договорената между страните неустойка?; 3/Представлява ли прекратяването на съпътстващите договори за медицински услуги правопрекратяващ юридически факт, който води до конклудентно преустановяване и на наемното правоотношение по вина на наемодателя, ако в договора за наем е уговорена комисорна клауза / чл.16, б.”д”/, с която е предвидена възможност за преустановяване на наемното правоотношение в случай на неизпълнение на определено задължение, породено от сключения между тях договор? Касаторът въвежда горепосочените правни въпроси при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като според него решението на САС е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана: по първи въпрос в Решение № 186/15.07.2014г. по гр.д. № 6836/2013г. на ВКС,III г.о., Решение № 75/01.07.2014г. по гр.д. № 3723/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 286/26.02.21996г. по гр.д. № 1294/1995г. на ВС, V г.о., Решение № 178/12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос в ТР № 48/86г. на ОСГК на ВС, Решение № 206/05.05.2010г. по т.д. № 18/2009г. на ВКС, II т.о. и по трети въпрос в Решение № 37/22.03.2011г. по гр.д. № 920/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 186/15.07.2014г. по гр.д. № 6836/2013г. на ВКС, III г.о. и др. Въвежда се и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Нито един от поставените въпроси не притежава характеристиката на правен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд в конкретното решение. САС не е обсъждал хипотеза на разваляне на процесния договор за наем от страна на наемателя с предявяване на исковата молба. Произнесъл се е по твърдение, че договорът за наем е едностранно прекратен от наемодателя, за който случай касаторът е поддържал становище, че в договора е уговорено заплащане на неустойка. Евентуалното необсъждане на други твърдения по исковата молба не може да бъде проверявано от настоящата инстанция във фазата по чл.288 ГПК още повече, че процесуалноправен въпрос в тази връзка не е зададен от касатора, а е недопустимо ВКС сам да го извежда от доводите по касационната жалба.
Трети въпрос е изцяло хипотетичен и отговорът му не е свързан с приложение на правна норма, а зависи от конкретното съдържание на клаузите на процесния договор. Следователно касае се до тълкуване на действителната обща воля на страните, обективирана в договора за наем, в договора за заместване в права и задължения и в договорите за съпътстващите медицински услуги. Касаторът не поставя въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД във връзка с критериите при тълкуване на съдържанието на договорни клаузи и как те са приложени от въззивния съд. Следва да се посочи, че уговорката за заплащане на неустойка при прекратяване/ разваляне на договор е допустима, като предпоставките, за да възникне това право са предоставени на договорната свобода на страните и във всеки отделен случай зависят от конкретното съдържание на посочената клауза. Въпрос на основателност на иска е дали тези предпоставки са се осъществили в действителност, като евентуалната им проверка предполага произнасяне по доказателствата по делото, т.е. попада извън обхвата на дейността на ВКС във фазата по селектиране на касационната жалба.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че след като не са изпълнени условията на чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1529/20.06.2018г. по т.д. № 5520/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: